Топонимия – с. Заноге
Наименованията на местностите в с.Заноге уточнихме с любезното съдействие на господата Георги Грозданов и Тодор Симеонов. Г-н Грозданов е дългогодишен служител на Горско стопанство – Своге и Горско стопанство- Годеч, а г-н Симеонов е майстор-дърводелец и любител планинар. И двамата са родени в Заноге и живеят на територията на селото.Старали сме се последователността в подреждането на наименованията на местностите да върви в следната посока-от югоизток на изток, после североизток, север, северозапад, запад и юг,но някъде може да има разместване. Допускаме, че има пропуснати местности, особено в южните части на селището. При всяко установяване на пропуски, те своевременно ще бъдат нанесени в сайта.Читателите на сайта също могат да ни пишат за пропуски или тълкувания на наименованията. Названията произлизат преди всичко от собствеността върху местността или от специфични нейни характеристики. Има, разбира се, наименования, които трудно могат да бъдат обяснени, съвременниците ни не помнят или не могат да обяснят основанията за подобни названия.
Турица -дол
Тудорица-местност и махала
Тудорица-река, която се влива в р.Искър, дала името на местността и махалата
Брего-от брега извира вода
Смесите-гранично място между Заноге и Заселе. Предание за зазидана пещера, в която е скрито съкровище.
Свинако-дървовидни храсти свинак
Батица/има и извор/
Пльочите/Сините пльочи/-каменни плочи, покриващи повърхността .
Камико-над 1 км скала
Лаките
Церето-церова гора
Василова летаница
Широката падина
Гребено-трудно за минаване място, ходи се като по гребен.
Скоко-малък водопад на река Тудорица
Куклето-местност, състояща се от неголеми скали, умалително-кукле
Садината-ливади, предимно с тревата садина
Гърлото
Кърневица
Пунчово яз– вада, изкопана и поддържана от Пунчо
Селски дол-тръгва от Пунчово яз
Торището
Чешмата-в центъра на селото, с много хубава студена вода, каптирана през турско време, когато в селото е имало 50-60 къщи.Водопроводът е от калени тръби.
Царина-много плодородно място, допуска се да е собственост на цар. Централна махала, от нея три пъти се възражда селото, правени са големи тържества на Коледа и Великден.
Бело Габер или Бело Габере /има и гъби, и дървото габър-свинак/
Лазие-местност и махала на много стръмно място, за да се стигне до Царина, която е на високото, трябва да се пълзи като охлюв, да се лази.
Манастир-преди векове имало манастир, до скоро стените на черквата стояли /вж „Заноге-старини, легенди и предания”,ч.I/
Манастирски дол
Красов дол
Секирка
Умата-има хубава бяла глина, през войните са се миели с нея, не е имало сапун
Прадището-песъчливите и каменисти места около устието на р. Пробойница
Шинова кукла-или Шиньова скала, специфичен камък, използван при заваряване на шините на волските коли, като катализатор на заваряването.
Смърделяко-кладенче
Добрински ърт
Макоски дол
Острата кукла
Драганово ърт
Смрадликата-има храсти смрадлика
Ливадата-обширна ливада,над Ямата, по краищата й голям пояс от смрадлика.
Ямата-пещера под Смрадликата, в която и в по-нови времена са живеели хора.
Дългата кукла
Мършица
Варницата
Излазо-излиза се от гората към поляните и се отива към Мрътвинките
Зайчово лице-много зайци, правели са пакост на хората
Косовица
Злио камик-опасни скали и път със стръмни /до пропастта / завои
Чурил-скали и извор
Бельова кукла
Лалова могила
Буците-неравна земя
Шипок
Падеш
Рендите-местността прилича на ренде
Кутловица-извор на вода
Високата кукла
Въглярнико-горени дървета за направа на дървени въглища.
Сините кукли-скалите синеят, камъкът е със синкав цвят
Синята вода-извира от сините кукли
Мрътвинките-слънчево и плодородно място
Тимото
Кленьето-дол
Танкио ърт
Клисурата
Кукла-има оброк
Маринковата падина-собственост на Маринко
Пумпаловото-фамилия
Секило
Широки пат
Илиевото
Червената кукла
Славото лице
Търтомеяко
Лиляче
Велковци
Стубело-чешма
Поповица-гори, собственост на черквата, заедно с Бранище- образуват Голината
Лаята– има извор
Злиньта-опасни, високи скали срещу Миланово. Горна и долна, над река Искър и река Пробойница.
Горната злинь-високи, отвесни и много опасни скали, с много пещери. Естествено обиталище на бухали. Когато бухалите бухат от страна на Горната злинь,предстои разваляне на времето, Времето ще се подобрява, когато бухалите прелитат в срещуположните скали на Осиковското градище и вечер бухат оттам. Безпогрешни метеоролози. Според местните жители, не е имало случаи бухалите да дадат невярна прогноза.
Средната злинь-скалиста верига, успоредна на Горната, но на по-ниско равнище.
Козарската дупка-пещера в Горната злинь, в миналото там се криели стада кози
Раковото-махала
Кладенчето-дол с поточе
Малио извор-изворче с малко вода
Гъркова кукла-в района й живял грък
Гърков дол-има поток, който идва от кладенчето.В Гърков дол има гробище. Под една круша има странна за местното население надгробна плоча, с непонятен надпис. Вероятно еврейско погребение.
Калилото
Балабановица-местност и махала, в недалечното минало- преди 100 г. там са живеели евреи
Ликаро-там е правено лико от липови дървета
Врабчовица
Дупина кукла-водата е пробила отвор в скалите и извира от там
Смилова падина-според преданието,тук е заспал един човек и сънувал ,че наблизо е закопано злато, то му се обадило и той го намерил /вж „Заноге-старини, легенди и предания”,ч.I/
Кривульете
Батин кладенец
Конскио път
Обреща
Туферо-малка горичка, която стърчи самотно от билото на могилата
Пресечки ърт
Коленичката кукла
Стремлеко-много стръмна, с голям наклон, местност.
Задницата-падина
Базова падина-има много див бъз
Ковачкото–
Радковци
Антовци-местност по името на Анто, който имал 1000 овце и 16 кучета.Наследниците му се шегували,че те сега имали само 16 овце.
Славковец-водопой за хора и животни, направен от Славейко, падина с вода.
Веселинова вода-намирала се над бившата уранова мина, но при пробиването на тунелите на мината, водата изчезнала.
Изворо
Синята кукла-характерен за района е синкавият цвят на скалите, единична синкава скала
Студен кладенец
Чучоверка-извор, извира от тревисто хълмче
Чучоверски дол
Чучоверската кукла
Диновци
Беловци
Буцата-неравно възвишение
Големио извор-няколко изворчета, които образуват поток
Дебелио ърт-широк рид
Драгойно лице
Тарница-скалиста височинка, отгоре равничка
Дружимир
Паражилняко-местното население нарича иманярите „паражии”. Може да има връзка с наименованието на местността. В миналото имало частни триони за рязане на дървета.
Муртински дол –вероятно от”мор”/ В западните говори гласната „о” се произнася „у”-„зелену, дълбуку,учите”/.Може би е свързано с чумата, или други трагични събития. Например в Лакатник има местност Муртатица или Мортатица / и двете форми се произнасят/- имало много мор по време на чумата. Не далеч от Муртински дол, на територията на с. Губислав има местност Мършица, с предание за тежки битки в миналото и много човешки трупове, нахвърляни там.
Конярски рид
Совато-сбор от ливади с обща площ 200 дка
Широка Арпина-Арпина-Грънчар-тук са намирани парчета от глинени съдове и водопровод
Връхът
Стагата
Басо
Валого-по пътя за Вировете.
Сводняк
Големата кутия-гориста местност, с хълм -приличащ на кутия
Малата кутия-местността прилича на кутия
Глого
Локвата-естествено езерце
Каляница
Студеноч
Горскио върх
Вълчката сол –в местността има камъни калиева сол, хората я наричали вълчка
Магарешнико
Езеро-естествено малко езеро
Ушите-има и чешма,хълм,приличащ на глава със заешки уши
Дървото-местност, свързана с преданието за чумата в селището.Чумата пожелала да я доведат на кон до дървото, където слязла от коня , а дървото изсъхнало.Дълги години стояло изсъхнало, после паднало и изгнило. Местността днес се нарича Дървото, макар че самото то отдавна не съществува.Вж „Заноге-старини, легенди и предания,ч.II „
Бриезие-постоянно ветровито място, щипе по лицето
Езерскио камик
Драйчев камик
Царова есеница
Криви дол
Митков кладенец
Катунище-местност, в която е живял човек на име Генко Илиев, направил си нещо като катун и отглеждал 400 овце
Чичаро
Еленкиното
Носеро
Църница
Папорица
Братовица
Лешкето
Конярнико-отглеждали са коне и крави с платен гледач
Широки валог
Свинярнико-местност, където са отглеждани свине
Понор кладенче– уникално красиво място, с хубава, лека и вкусна вода. Кладенчето се влива в река Понор
Понор река-извира от гористия хълм Балдуин, недалеч от Влъчков извор. Не променя дебита си, не пресъхва в горещините. След известно разстояние изчезва. Казват, че се явява чак при с.Искрец
Понор мандра –местност, преди 1944 г. имало частна мандра, покрита със слама, посетена от партизански отряд и разрушена.До скоро се виждали останки от нея. Днес местността се нарича мандрата Понор.
Пладнището / Почивалото/-в района на Понорите, близо до мандрата. На обяд там са докарвали едрия добитък за почивка в горещините.
Говедарската могила-карали на паша там едър добитък.
Песя трева-обширна, равна поляна на платото.наклонена на юг. Расте остра трева. Изобилие от гъби-печурки, пърхутки и сърнели. Извират няколко ненаименовани изворчета, които се губят след неголямо разстояние.
Пропадалото-на територията на Песя трева, каменна пропаст като тунел, с дълбочина над 6-7 метра, отворът е прикрит от храсти и е опасно за преминаващите хора.
Влъчков извор-извира от местността Балдуин.
Балдуин -предание за рицар от Кръстоносните походи, водили са се битки и е пострадал по тези места. Местност-горист хълм.
Мършица-съществува предание, че тук са се водили ожесточени битки, на едно място са натрупани убитите и столетия след това се появяват парчета от човешки кости.
Врелата -от тях извира река Пробойница
Царица-обширна местност с гора, граничеща с няколко селища.има останки от църква.Предание за царица, която е живеела тук.
Мрътвината
Бранище– гора, притежавана от черквата, бранена/охранявана/гора. Има и мнения, че тук са се водели битки,отбранявано е от нашественици.
Голината-обширно пространство с гори-над 200 дка. Включва Бранище, Поповица и др.общинска гора.
Вировете-вирове/локви/ за водопой на животни, естествено образувани от извори с дълбочина 50-60 см.в почвата и последващо завиряване
Източената локва- било малко езерце, има легенда за потопено в локвата съкровище. Иманяри прокопали езерцето от страни и го източили,за да търсят златото.
Заноженската мрътвина
Кутинската мрътвина
2013-04-30 Виолета Дичева
Със съдействието на Георги Грозданов и Тодор Симеонов