Из самотиите на Стара планина Искъра е сътворил цяла поема. Не друг, а Вазов пише за нея в пътеписа си “Искърския пролом”. Това е поема от дивни пейзажи, хубави и тайнствени долини, скалисти въртоломни стени.
Боже, колко красота, колко чар за очите и душата, колко свежест и красота! Сякаш тази природа вчера е създадена от Твореца, а тя е от хиляди и хиляди години. И един ден, днешният, в който Искърският пролом е сън и реалност, но и нова среща. Той е небе и земя…….
Едно кътче от Бащината ни земя, за което едно младо момиче, една чиста и необременена душа ни споделя:
“Обичам родното си място, защото е мое, защото е родно. Обичам го със всяка една птичка, със всяко едно листо на дървото, със всяка една прашинка. Обичам го, защото тук съм родена и тук е всичко, което за мен е скъпо.”
“Небе на земята”, един филм на Ваня Манолова и Марин Градинаров, за Искъра и хората му.
Още материали от Ваня Манолова, можете да видите в раздел “Оцеляване”…… ->