Речник на диалектните думи и думите с диалектно произношение в с.Миланово (Осиковo)

А
аргàкье – аргати, ратаи, наемни работници за гледане на
животни и работа на нивите
адèт – навик, обичай
аргàсвам – боядисвам прежда, вълна с орехи и др.
арѝзвам – подарявам
аризмò – подарено на дъщеря след женитба
арбàль –  нещо износено, остаряло
ан – хан
амàн – омръзна ми

 

Б
бадàнь- буре с едно дъно, дървен съд
(да) брѝйна – да извикам, да изплача отведнъж, ненадейно
бỳбрек – бъбрек
бадявà – напразно
баклè – дървен съд за вода
бакòл – по-голям дървен съд за вода
бàкье – бате
балдѝсвам – изморявам се
бамбонѝя – тълпа
барабàр – заедно
барàнки – овце
бардè – глинен съд за ракия
бач – овчар, който прави сирене
бачѝя – стадо на летуване, мандра
башкà – отделно
башкòсвам – заделям
битàнка – пъргав , силен , упорит
бѝшкам – бутам
блензàва са – говоря глупости
блювам – бълвам, повръщам
бохчà – кърпа за увиване на хляб, багаж
брàви – животни
бравѝнчило – мравуняк
бравѝняк – мравка
бракьà – братя
булюк – безразборна група хора или стадо животни
бобàрник – място, засадено с картофи (компир, боб)
бастòн – бастун
бỳче – букова гора
бỳляк – бухал
бỳчка – съд за производство на масло
белòк – белтък

 

 

В
ветрòм – отгоре–отгоре, по края, незабелязано
(да) втелèбя – да дам насила някому нещо
вàглян – въглен
вѝтель – приспособление за затваряне, райбер
вида (да вида) – видя, да видя
влакà – рода, фамилия
воспѝрам – спирам
вòсок – восък
воѝще – предната дълга част на ралото
вòзник – легнал по гръб
врътня – въртене, обикновено в къщи
връшник – уред за печене на хляб
вървище – пътека, път
вървенѝца – редица от хора или животни
врелèц – нещо горещо, обикновено за ядене
висулѝца – два кочана царевица, вързани един за друг
врàжам – движа пръстите при свирене на кавал, гайда, цафара
варèкам – плача силно, с глас
врàтница – врата на жилище за животни, вход за градина и др.
вършиня – клонка от дърво, вейка
варàк – фолио, станиол
вàзе – вас
вèке – вече
вайвòда – войвода
валкѝ – топки тесто
ватрàль – черен, мръсен предмет
вѝкам – казвам
вѝя – вие
втелеби – връчи, дава насила
врèдна жена – пъргава, оправна
вàрда – пазя

 

 

Г
гавàнци – съд за сол и др., хаванче
гвàрам – газя в кал, трева
глѝбам – газя в дълбок сняг
грòзгье – грозде
гюронтѝя – караница, гълчава
гюбел – стърчащ над земята камък
гàжва – кръг от желязо или лозина за затваряне на врата
–  мъж със смъкнати панталони, неугледен
грèбень – гребен
грѝвня – гривна
гỳщерица – вид гущер / сив, малък/
гявол – дявол
гърчав – слаб
гỳвно – гумно
грибỳля – дървен уред за събиране на сено и др.
газнèм – заднишката
гòскье – гощавка

 

 

Д
джамадàн – мъжка вълнена дреха с ръкави, дълга до коленете
дорàмче – мъжка вълнена дреха без ръкави
дживгàр – слаб, но пъргав човек или животно
джурỳляк – дървен уред за разбиване на качамак, коприва и др.
джафалàк – безразборно говорене, викане, гълчава
даш – дъжд
дàска – дъска
дек/а/ – къде
день – ден
деня – денем
дòждам – идвам
дрèя – дреха
дрèи – дрехи
дръво, дръвя – дърво, дървета
дръва – дърва за огрев
дỳня – дюля
дèна/да дèна – да сложа, да съхраня
джòнгъл – крак (обидно)
довтàсам/да довтàсам – да дойда, да пристигна
дрънча – закачам се, моля постоянно за нещо
дрешлè – елек, дреха без ръкави, малка дреха
дошèл – дошъл
довàждам – довеждам
де – хайде, дий ( за животни )
декам – подкарвам животи, казвам „де-е”
– карам се някому, правя забележка
дотѝца – дотича
дулужàк – заедно, набързо
добрè – съгласен съм
дòма – в къщи
днѝще – най-долната част на купа сено
джолèкам – питам, искам досадно
дофтàсам – пристигам
длèтав – не втасал и не изпекъл се добре хляб
джòпам – газя, стъпвам тежко
дъргел – много старо и много слабо(за животно и човек)
дръвнѝк – дърво, върху което се секат или цепят дърва

 

 

Е
èлемия – дървена въртележка за навиване на прежда
èндак – трап, гроб
èребица – яребица
егà – дано

 

 

Ж
жадè – шосе
жеп – джоб
жълтò – ударението на втората сричка – жълто
жълток – жълтък
жаравѝна – жар, горящи въглени
жубèркам – дъвча нещо, бавно

 

 

З
(да) зàувера – започвам да бия жестоко
(да) защѝла – да закрия
(да) заглъзна – да заседна, затъна
забовàра – да забравя
забѝрам – заделям (отнася се за животни)
зàйде – залезе
зап – зъб
запѝням – запъвам
зàмет – място, заградено за животни
зарàн – ударението на втората сричка – утре
зачàйвам – заплесвам, залъгвам дете
зекь – зет
зèмньа – земя
зеленò – ударението на посл. сричка – зелено
зѝрка – дупка
зарèда – скала
зỳпам – играя хоро
зàпетня – изкривяване на волската подкова отзад- за зимно време
зàмань – винаги
затàкна – затъкна, закича (за цвете)
заоглàвка – метално или дървено приспособление за затягане, за разцепване
зелен гущер – вид гущер ( голям и зелен)
(да) запръста – да запечата
(да са) засмàди – да му се не види
задèвам – нарамвам на гръб с въже или цедило
задевок – товарът, който е задянат
зарèда – наред

 

 

И
играòрец – добър играч на хоро
(да) изпрòшна – да нащърбя, да разкъсам отвор
ибрѝк – голям съд за ракия
изкỳтла, да са изкỳтла – кривя,  да се изкривя ( от котел)
изтрàса – изтърся
икиндия – времето между пладне и свечеряване
(да се) изтѝщи – да се доизпече
изтрàва – да изпусна животните в забранено място
(да са) изфàтам – да се определи кой ще бъде пръв
извлàчам са – излизам бавно, показвам се
иш, ѝшкам – подкарване на кокошки

 

 

Й
йèла – ела

 

 

К
клюцам – кълва
кльòцам – сека дребни дърва
клашнѝк – женска вълнена дреха до коленете
касàче – мъжка вълнена дреха с ръкави до лактите
качамѝлка – дървен уред за бъркане на качамак
клювà – кълва
кавгà – караница
какòф – какъв
кàпа – шапка
кàпа – къпя
кàпанье – къпане
катерàхци – дървена стълба
качè – дървен съд за зимнина, малка каца
кàща – къща
кандѝсвам – уморявам се, съгласявам се
катрèнь – катран
кѝна – късам
кѝвра – плача
клемѝя – част от волска кола, сълпèц
клèпам – приказвам напразно
– мажа, цапам
копàньа – дървен съд за месене на хляб или за храна на животни
кòчяк – заградено място за сено
кожà – ударението на посл. сричка – много
конь – кон
крупà – голяма буца каменна сол
крòтук – кротък
кревèн – ударението на посл.сричка – пълен,дебел
кỳкла – скала
кокошѝняк – жилище за кокошки
кỳрежка – изпражнение на птица
кладà – запалвам огън
кафèн – кафяв
кòмпир боб – картофи
кỳсам – ям
кукурỳз – царевица
курдѝсвам – настанявам се
– навивам часовник
кюмбè – печка
кюпрѝя – част от покрива на къща, греда
кюшè – ъгъл
какалàшка – царевичен кочан без зърна
кривàча – шепа
куртулмà – спокойствие
клоцàта – научавам нещо лошо
кречèта – говоря бързо, насечено или пиша разкривено, нечетливо
кюмè – стадо
келепòш, келепòшка – подкапник (съществува в речника на старите българи)
кюруфѝкам – мъча се да свиря с уста
крàйшняк – крайната част на хляба
коптѝсам,  да са коптѝсам – да се оправя (след болест или някакъв проблем)
кàмик – камък
кàщи – помещение в старите къщи, в тях се приготвяла храната (кухня)
крън – пречупен, изкъртен (крън вол – вол с един рог)
кърненье – изсичане клоните на дърво за храна на животните
кỳфер – куфар
кафàл – кавал
кам – къде ( кам та – къде си)
кръсник – който кръщава или венчава, кръстник
кумèц – който е кръщаван или венчаван от кръстник
коньèве – коне
конòщип – попово прасе
кълсѝ – ходи бързо, ситни
кьòпам – куцам
клèпвам – точа на точило или в ковачница
кюти – мълчи, трай си
кют – без рог
кидеàк – скреж
кръндель – къс (за дреха или друг предмет)
крънкя – непрекъснато недоволства
кюлàф – качулка на опанджак или друга дреха
крап – къс
кỳлен – мамул, плод на царевицата
какалàшка – кулен без зърна
(да) крòтна – да разположа животните на паша
– да се успокоя

 

 

Л
лàмба – газена лампа
лоч – дървен съд за храна на животни,корито
лỳгье – хора
лàжа – лъжа
лѝмгам – ям бавно без апетит
лембезѝя – слаб, неиздържлив
лỳлкя – люлка
лулила – дървета за връзване на люлка на нивата или ливадата
лàкокь – лакът на ръка
– мярка за дължина при тъкане
лàни – миналата година
лежѝ – нощува (стоката)
люча – целя с камък нещо
ломòта – приказвам грубо
лàча – разделям, отделям
лачѝтба – време за лачене на животните през есента
лютѝка – смес от счукани зеленчуци, вид салата

 

 

М
мàка – мъка
мàкьа – майка
– не е така
маш – мъж
мàжя – мъже
мàтляк – развалено (не излюпено) яйце
мàнечок – малак
мàчка, мачè – котка, коте
мачерòк – котарак
мая са – бавя се
масỳр – царевица (мамул)
мги – им (кратка форма на местоимение)
мендѝль – дребен човек или животно
месàль – тъкана вълнена покривка за тесто, хляб и др.
мирѝз – зестра
млечòк – млечка (трева)
мълза – доя животно
мòдър, мòдро – син, синьо
мàненье – обработка на коноп, гръсти
мотичè – малка мотика
маàлкя – уред за предене или пресукване на прежда
манжѝя – капризен
мàам – преда из ръка с маалкя
мàани-мàани – остави се
мàне, мàнче – галено обръщение към дете
мàкю, мàле, мàмо – галено обръщение към дете
маанà – недостатък
матèрам – обикалям безцелно
мòляк – молец
мрънкям – постоянно недоволствам
младѝще – младо животно – агне, яре
мòрковец – морков

 

 

Н
набърделки – ватал, част от домашен стан
нàдам са  – надявам се
нàдвор (ка) – навън, на двора
навàм – насам
нащѝвям – надумвам, настройвам
нèлен – лош човек
– развален плод
нѝен – техен
нòга – крак
ногàвци – кожени покривала на краката на мъжете до чатала
натърдèл – дърво, поело влага, загнило
навàждам – въвеждане на основата в нищелките при тъкане
– напояване на градина, нива, ливада
навòдка – специално въвеждане на основата при тъкане
ной – на нея – местоимение
ношкьà – нощем
нàред – на ред
нàковня – наковалня
натемѝя – труден за общуване човек
нàблизо – наблизо
наскорè – наскоро
напрèдка – преди време
нам – на нас (местоимение)
нèкогаш – някога (за минало и бъдеще време), понякога
нàвидекь – на видно място
ния – ние (местоимение)
нòйна – нейна (местоимение)
нèделя – неделя
надръвняк – събрани между две дървета дипли (снопове) шума за   зимата

 

 

О
òда – ходя
òдар, òдри  – креват, легло, кревати, легла
оджàк – изход за дима над огнището
опѝняк – цървул (от кожа или гума)
опанджàк – ямурлук, наметало
опашнѝца – част от волска кола
òра – хора
òра – ора нивата
òро – хоро
орàнье – оране
орèй – орехи
он, онà, онò, онѝ – той, тя, то, те
òти – защо
обеднàж – едновременно, заедно
òгин, огѝно – огън, огъня
одоздòле – отдолу
òпра, да òпра – да отида някъде за малко
оядам са – карам се, ядосвам се
òтмъх – отведнъж, с удоволствие
(да са) огалàта – да опитам ядене
òломань – сбирщина от хора
одàнаде – отсреща
омарлѝна – мараня
опчèвам – отпочивам
орталàк – много хора
очèл – отишъл
овàлям – окалям, замърся
опỳщил – изпуснал
(да) отòтам – да се увия много със завивки или дрехи
одешкѝм – ходейки
облàчам – обличам
(да) оклàса – да пусна на свобода

 

 

П
пакь – път
пайвàн – коне, пуснати свободно на паша
пар – дървен съд за лютика
патлижàн – домат
папалюга – царевичен кочан без зърна
пашкỳль – пашкул
пòждам – тръгвам
пòдница – глинен съд за печене на хляб
пòлог – гнездо
пòлье – поле
постиляч – парче плат в цървула
песòк – пясък
пèток – петък
пондèлник – понеделник
повъртàч – дървен прът, който задържа кросното на домашен стан
пèнджер – прозорец
пирòнь – пирон
пѝрляк – разпиляна коса
пласт – купа сено
плèва – плява
плèвник – помещение за плява
пльòча – плоча
(да) пòйда – да тръгна
процàп – предната част на волска кола
провѝлица – носене тежести от двама души с дърво и въже
припилѝквам – обикалям, навъртам се за нещо
праньè – пране
препòница – човек, който не приема чуждо мнение
пугàнец – голяма мишка, плъх
прикаламѝсвам се – присъединявам се
премỳртил – прекалил
пòдвръх – отгоре-отгоре
пень – пън
пръстень – пръстен
парàпит – свободен от ангажименти
преàбок – слаб човек, който няма апетит за ядене
прòфирно – приятна за ядене храна, лека храна
префѝрци – капризи
подкàвам – поддържам огъня
потàкна, да потàкна – да възстановя огъня
пòдвал – сигурна опора
пòстекь – леха при копане или жътва
пèгя – педя
прелòг – изоставена и обрасла с храсти и треви нива
прòмка – проход
проклетѝя – място с извършено проклятие, лош, проклет човек
пàужина – паяжина
печестѝна – пет – шест  (пет-шестима)
панталòнци – панталонки
провàла, да провàла – пробия, да пробия (дупка)
пемперỳга – пеперуда
прèбир – шарка при тъкане
па – пак
пашкульòсвам – удрям шамар, бия
потòви – възстанови
подстрѝжка – вълната около опашката и вимето на овцата
прàщи – въжета за цедило
прънкьа – недоволства неоснователно
пунгѝя – кожена кесия за тютюн
плỳя – гния
– седи на едно място, не се движи
послàждам – ям по малко
– използвам икономично
пребѝрам – сортирам
пошèл – тръгнал
(да) подзèма – да се сдружа с някого, да се делим от другите
пàпук – пъп
– продукт при производство на кашкавал
пльòча – плоча
пльòченица – къща, покрита с каменни плочи
погàча – пита
премòрок – капризен
преколѝбил се – прегърбил се
прòшка – прощаване
прососовàрил се – проточил се
пèтак – кръпка
покръкло – ястие от свински карантии
пръжки – останки след топене на сланина, препържени парченца сланина
пръсцем гол – съвсем гол
пỳканици – пуканки
прѝкладен – сговорчив
подмърдам – подигравам, недоволствам
подмърдỳлкя – подигравчийка

 

 

Р
разбòй – домашен стан
рàзтаг – определена дължина (за прежда)
рàзнище – част от волска кола
разплитòк – разплетена прежда
разчивьòсвам са – изморявам се от работа, от ходене
рàка – ръка
раскяк – храсталак
римòника – хармоника
рàздалеч – на разстояние (ударението е на първата сричка)
ръкòвка  – ръкойка
рàбош – уред за записване информация (летва с черти)
рабòтиш – правиш
рельòсвам – удрям обикновено с дърво
рàна – храня
ранà – храна
рабòтница – много работлива жена
(да са) разгàмжа – да се раздвижа
рът – хребет
разлỳпа – разделя

 

 

С
садè – навсякъде
сàдран – скъсан
сàкам – искам
сан – сън
сал – само
сарàк – дървен лост за носене на сено
сàньа – шейна
сакỳля – чувал от домашно тъкан плат
(да) сбàгра – да събера с трудност
(да се) сбèгне – да се събере при пране
сгòдно – удобно
сгòдна (за жена) – с правилно телосложение и добре облечена
сенѝя – маса за храна
сèцам – дърпам
синьò – ударението е на втората сричка – синьо
сѝсам – бозая
сгенòсвам – съсипвам
скòкокь – гъдел
скрипèц – част от домашен стан
скàли – стълби на къща
слан – солен
слàмник – дюшек със слама
смèтен – сбъркан
смѝтам – преча
смок – част от дървен стан
спòнец – дирек
спаньè – спане
сплит – кромид или чесън, сплетен като плитка
скачòк, скачкѝ – скакалец, скакалци
сръткаво – трудно за изпълнение
съртьà – върша нещо бавно, защото е трудно
сбиратòк – нещо събрано, разнородно
смекьàрник – боклукчийска кофа или лопатка
сърчà – парче стъкло
стрèа – стряха
стòвна – стомна
соль – сол
совàлкьа – совалка
сърчено – бързо
стрèда – сряда
сàбота – събота
слог – синор
седèнкя – седянка
секѝрче – малка секира
сòба – стая
сполàй – благодаря
спам – спя
суодòл – сух (безводен) дол
стỳбел – дървен дънер за каптиране на извор
сèно – сено (ударението на първата сричка)
свàа – сваха, сватя
сал – само
сигà – сега
сакỳпвам – съхранявам
спорèдничав – не еднакъв на ръст
сèнкя – сянка
сòспа – преспа
столè – малак стол, столче
сгогорчѝл – навъсил, намръщил
стрàга – място за доене на овце, където минават една по една
сълпèц – част от волска кола, клемия
сушенѝца – лента изсушено свинско месо
скопнèл – стопил се сняг
ситнорàк – сбор от еднакви по вид дребни предмети
(не) сефèра – не почитам, не уважавам
сугреп – алергия от диви животни

 

 

Т
тòрник – вторник
торбè – малка торба, торбичка
тлъчник – част от дървен съд, чукало
трèпа, утрèпа – бия, убия
тривòнь – трион
трòа – троха
тувàн – таван
тỳтам са – лутам се, бавя се
тỳрта – пита, погача
тъдèва – тука
тканьè – тъкане
ткальѝца – сръчна тъкачка
търкỳло – колело
тупàн – тъпан
тупанджѝя – тъпанджия
тикà – така
тѝча – тичам
тогѝва – тогава
тàмока – там
тутỳн – тютюн
тѝшлер – дърводелец, мебелист
таратѝтняк – дребен човек, недорасъл
темерỳтин – мълчалив, неразговорлив
теенà – спокойствие
телнѝк – изхабен предмет
точѝло – кръгъл камък за точене на ножове, секири
тук пòтам – тук–там
тèмен (темно) – тъмен, тъмно
тепсѝя – тава
търкам – мажа
– чистя
– режа дърва
– готвя търкана коприва
тàте – обръщение към дете
трèщя се – чудя се, недоумявам
тàмо, тàмока – там
топрàк – район, землище – включва ниви, ливади, гори и т.н
трепèре – трепери

 

 

У
(да) углъзна – да остана завинаги там
ушè – ухо
угрѝбка – метален прибор за почистване на нощви
узглàвница – възглавница
уйдѝсвам – съгласявам се
утлеѝсвам – гладя с ютия
ỳрборешката – грубо
ỳрсолица – тълпа
урỳглица – знаме, сватбарско
урутỳвам – говоря
ỳрка – хурка
ỳтратно – много засищащо, трудно за ядене
упалнѝк – човек, който опустошава докъдето мине
улỳвам – извиквам и-ху–ху на сватба
улувѝца – нощна птица, произнасяща звуци като улуване
увàлкя – дръжка на гърне
урỳнгел – грозен, недъгав, противен
учурѝсам се – обърквам се
ỳвреме – навреме
удàри – заваля (дъжд, сняг)
урясвам – полагам усилие
уш, ỳшкам – подкарване на кокошки

 

 

Ф
фàна – хвана
фетѝль – фитил
фъртолòч – лоша гозба, безвкусна
фарàш – лопатка за смет
– пропаднала жена
филджàн – керамична чаша за ракия с дръжка
фукарà – човек, който има високо мнение за себе си, надценява се

 

 

Ц
църцòри – тече слабо, между капе и тече
цàцорка – малка кратунка, декоративна тиква
– нещо не порастнало
цапèц – част от тъкачен стан
цвèкье – цвете
цвет – цвят
цал – цял
цицèль – много солено (за храна)
цадѝло – плат с пришити пращи за задяване
цѝка – коза
цик – подкарване на кози

 

 

Ч
чàпча са – перча се, схващам се
чембèр – кърпа за глава
чеплèза са – катеря се
чѝна –  правя
чòрли – коса
чòено – червено
червенò – ударението е на втората сричка – червено
чантà – ударението е на втората сричка – чанта
чемрèе – изпарява се бавно
чỳтура – дървен съд за чукане
чуклè – чукче
чумèе – боледува
чърга – черга
четвърток – четвъртък
чучувàри – тече обилно
чеврàти – криви си устатата, много говори (обидно)
чỳчка – дървен калъп за калпаци
чепèрук – мярка за дължина между палеца и показалеца
чàбрица – чубрица
чеỳлка – люспа
чàфка – птица, подобна на врана, нощува в пещери
чорàпе – чорапи
чỳя – чувам
чỳвам – отглеждам
чалгàнь – с много физически недостатъци
чепòла – катеря се
чантрафѝль – малко момиченце
чегъртам – събирам сено с гребуля, почиствам съдове
чепèрко – сорт лук
чèкам – чакам
чỳпеници – начупени парченца хляб

 

 

Ш
шепèлкям – докосвам, гъделичкам
шàнец – канавка
шамлѝя – забрадка, кърпа за глава, черна
шѝник – крина
шильòк – уред за усукване на прежда или за пробиване на дупки
шлèкам – дебна
шỳшляк – обелки от царевица или боб
шулè – ударението на последната сричка – сватбарско барде за ракия
(да са) шмỳгна – да се скрия бързо

 

 

Щ
щерѝца – ялово женско животно, което не може да ражда
щрòка – краста

 

 

Ъ
ъртò – хребета
ълчкам – хълцам

 

 

Ю
юркам – бързам, карам и другите да бързат

 

 

Я
я – аз
язе, язека – аз
язлàк – балкон, тераса
ятòк – вътък
яйдỳк – хайдук, крадец
явѝиме са – явихме се
ядỳвам – яд ме е на някого, мразя го
ярина – вълна от шилета
якàл – акъл, ум
яхтѝ – ехти
язѝк – език ( като анатомичен орган)

 

 

Събрано и написано от Цветана Ангелова Динова
с.Миланово (Осиково) – 2008-2009 год.

This entry was posted in Диалекти, Местни. Bookmark the permalink.