МУФАССАЛ РЕГИСТЪР – 1515 – 1520 г. и 1541 – 1542 г.

Село Осиково (Миланово)

Освен информацията, която ни дава този документ, в него се откроява един факт. При записването на данъкоплатците, при някои е добавено “БАЩИНА“. В Уикипедия пише: “Войнуците (или наричани още и войнугани или войнегани) е специална категория немюсюлманска част зависимо население в Османската империя, задължено да отглежда конете на султана, да коси, суши и събира трева за зимния период за султанските конюшни и да помага на обоза като инженерни части по време на нескончаемите походи. Срещу службата си в обозните и инженерни части на османската армия те получавали правото да владеят наследствени земи – т.нар. “войнушки бащини”. Били са освобождавани от някои райетски данъци и са се ползвали със статут на “свободни поданици” на султана при цялата условност на това понятие за Османската империя…
От тези регистри разбираме, че между годините 1515-1520 г. в Осиково не се криели от “турците”,а е имало 19 данъкоплатци на военна служба , като ВОЙНУЦИ (войнугани, бащини) с право да ползват наследствена земя. През следващия описан период дори има увеличение на 21 БАЩИНИ – 1541-1542 г..
Освен, че са отглеждали коне, възможно е да са иползвали Градището и да са охранявали проходите и пътищата, които минават през землището ни.
Николай Цинцарски

 

1515 – 1520г. Превод на фрагмент от муфассал регистър – подробно записване на данъчни приходи на неселението от тимари, зеамети, хасове, мукатаи, мюлкове, вакъфи, чифлици, манастири и крепости по територията на санджак София, каза Беркофча 1. В дефтера са представени имената на мъжете данъкоплатци, както и вида, обема на издължените данъци за някоя от финансовите години около 1515 – 1520 г. 

(с. 49) Нахия Беркофча 3, [приходите от нахията са зачислени към] ливата София 4. Хасове [наречени] ма`аден-и Озирова… … Село Осикова 6, спада към Беркофча 7, [от] хасове ма`адени Озирова. Драган Душман, бащина 8; Драгослав Драган; Влайко Драган; Стане Драган; Радослав Драган; Добрин Радота, бащина; Вук Брадо 9; Пейо Радул; Пед(т)ро 10 Радул, бащина; Неделко Радул; Поп Радивой, бащина; Кин (Гьон) Нешо 11; Неделко Цанко 12; Лазар Никола, бащина; Нешо Никола; Драгошин Никола; Йован Даброта, бащина; Стйчо Боил; Дра гой Боил; Добрил Марко, бащина; Симко13 Марко; Драган Едрьо, бащина; Пенчо14 Драган; Драгоил Драган; Вълчо Петро, бащина; Вук сиромах, бащина; Добривой Вук; Тишо Вук; Петко Душман, бащина; Никола Петко; Драгош Петко; Рад Петко; Степан Зарко, бащина; Нове Степан Филип Крайо; Йован пришелец; Драган Калин15; Думан Калин; Тишо пришелец; Рад Йован; Йован Денчо; … Марко16; Петко Божан; Никола Дабижив, бащина; Герги Никола; Доше Душман, бащина; Рад Едрьо; Бойке Радич, бащина; Стойко Недьо; Войл (?) Станко; Радул17 поп, бащина; Горане Марко; Данко Драле; Драгой Божил, бащина; Стоян Драгой, бащина; Стано Душман, бащина; Николчо Стано, неженен; Нешо Стано, бащина; Братко Стано, неженен; Думян Стано, неженен; Милчо Драган, неженен; Стоян Драгой; Добрил Марко, неженен; Божико Петко, неженен; Вельо Стано, неженен; Дайно Драле, неженен. Домакинства [пълночленни] – 57; неженени – 10; вдовица Добра18; бащини – 19; вдовица – 1. Прихoд: [данък] испенч19 - 1681 (акчета20); пшеница 48 килета21, в равностойност – 302; смесено зърно [фураж] 100 килета, в равностойност – 400; данък [при вършитба на] харман – 38 килета пшеница, в равностойност – 304; ечемик (от харман) 38 килета, в равностойност – 272; (с. 53) данък върху сено – 95; данък върху бостан – 38; данък върху коноп – 78; десятък върху мед – 60; воденица, 1 врати (броя), [данък] – 3022; бад-у хава и данък венчала – 100 (?); Общо: 3632 [акчета] …..

 

 

1541 – 1542 г. Превод на фрагмент от муфассал регистър – подробно записване на данъчните проходи на населението от тимари, зеамети, хасове, мукатаи, мюлкове, вакъфи, чифлици, манастири и крепости по територията на санджак София, каза Беркофча24. В дефтера са представени имената на мъжете данъкоплатците, както и вида, обема на издължените данъци за финансовата 1541 – 1542 г.25

… (с. 481) Списък на селата от каза Беркофча26. … (с. 483) Каза Беркофча, спада към санджака Паша. Самия град Беркофча… … (с. 522) … [Приходите от селищата по-долу са за] хаса на Хайред-ин паша, мир-и миран на Къраид27. … (с. 534) … [№] 57. Село Осикова28, [към сребърния рудник Озирова], [приходите от него] се числят към споменатия хас, спада към Беркофча. Стале Драле, бащина; Добрин Марко, бащина; Калин29 Крале, бащина; Неделко Радул, бащина; Поп Пейо30, бащина; Донко Радич, бащина; Пено (Пейо) Никола, бащина; Стоян Драгое, бащина; Милчо Драган, бащина; Драгослав Драган, бащина; Радослав Драган, бащина; Влайо31 Драган, бащина; Велчо Петко, бащина; Рад Душман32, бащина; Пейо Братич33, бащина; Койне поп 34; Драган Велчо; Стоян Велчо; Вукан Филип; Драган Филип35; Нешке (Нешко) Добрин; Вельо Петко; Стойне Драгослав; Стоян Дянко36 (Влайко); Береслав37 Стаке38; Думян чобан39; Дайне пришелец; Добре Никола; Драгия Никола; Петко пришелец; Ильо чобан; Стоян Дойкин; Пейо Дойкин; Рад Дойне; Радослав Неделко; Рад Добрин; Беро поп; Никола Драгой; Расате40 Тодор; Драгин Душман; Радич Дойчин; Новак Пейо; Влайкин41 Добрин; Драган Влат(й)ко; Драле Влайко; Стойче Йован; Лале Йован, неженен; Павле Никола, неженен; Стойне Петко (?), неженен; Никола Павел, неженен; Йован Драган; вдовица [та на] Неделко; вдовица [та на] Стояна; вдовицата на … 42. Домакинства [пълночленни] – 48; неженен – 4; вдовици – 4; бащини – 21. Приход: испенч 43 - 1324 [акчета44]; пшеница 55 килета 45, в равностойност – 590; смесено зърно 5 килета, в равностойност – 220 46; данък върху харман (при жътва), пшеница 42 килета, в равностойност – 336; ечемик 42 килета, в равностойност – 168; данък върху лен, бостан, и коноп – 394; воденица, 1 врата (брой камъка) данък 30; десятък върху пчелни кошери – 105; обичайния данък върху свинете, заедно с тези за Коледа – 219; ниабет и данък върху венчала, бадж-ъ върху виното 47 - 229. Общо [приходи от данъците в селото] – 3515 …..

 

 

1От началото на XVI век санджак София се првръща в главен (Паша санджак) сред санджаците на еялата Румили. По това време селищата от казата с център дн. гр. Берковица се числени към Софийския санджак – вж: Ковачев Р. Казата Берковица в началото на XVI век според нови сведения от османските архиви. – В: 110 години град Фердинанд и мястото му в Българския северозапад. (Доклади от юбилейна научна конференция.) Монтана, 2006, 32-51.
Регистърът има сигн. ВОА, TD 130 и е притежание на османския архив в Истанбул, Турция и Народна библиотека в София. На практика той бил съставен по време на управлението на султан Селим I (1512-1520). След възкачването на престола на сина му, султан Сюлейман Кануни (1520-1566), последния наредил пълно и цялостно описване на приходоносните обекти в държавата. Така на бял свят се появил известния ни вече пълен, съкратен опис не само на различните по вид обекти в Румелия (сигн. BOA, TD 370). За някои кази, вероятно поради липса на време за работа “по места” в столицата описаната комисия “приписвала” синоптичните данни от по-рано съставените по време на обстоен преглед и работа на “на място” подробни дефтери. Така част от сведенията за селища от казата Берковица, извлечени по времето на Селим попаднали в регистъра, сеставен в първите години от управлнието на Сюлейман. Тук се вижда, че общият сбор в броя на с. Габровница, записани в 370 е равен на тези в описа със сигн. BOA, TD 130.

Административен център с ранг на община с дн. гр. Берковица. По все още неизвестни причини част от територията на обширния Софийски санджак, респективно нахията (каза) Берковица, се простира и на север от билото на Стара Планина. 

Част от средновековната Търновска България на цар Иван Шишман, основава административна единица на балканите, по време на съставянето и на описа започва да играе ролята на санджак на саджаците.

5 Не само в тази част, документът е силно повреден поради наличие на влага. Обикновено сребърните рудници, какъвто бил рудника при дн. села Горно и Долно Оризово, били под юридкцията на падишаха. Всъщност селото Осиково, дн. Миланово се намирало на административната граница между казите София и Беркофча.

6 Дн. с. Миланово, общ. Своге.

7Административна единица (община) с център дн. гр. Берковица тогава в границите на санджак София.

8Бащината се е свързвала обикновено с наличие на стопанин на войнишка служба. По принцип в състава на бащината влизали ниви, ливади, лозя, ти и воденици, всичко това се е облагало с общ данък – “на отсек”.

9 Името може да се прочете и по друг начин. В османските финансови документи по същество липсват диакретични знаци. По тази причина, както и според подготовката на отделните писари често графиката на изписване на едно българско име може да съвпада с друго, но да се озвучи по- съвсем различен начин…

Тук в графичния вариант липсват диакретични знаци, името е “озвучено” според вида на неговото изписване при определен вариант. 

10 Всъщност името може да е “Едрьо” и да указва ръста на този българин.

11 Този данъкоплатец бил записан след попа на селото, името може да се прочете и като “Пешо”, “Тишо” и сходни.

12Звукът “ц” не може да се предаде на османски, няма буква. Писарят вероятно е чул Цанко, но е записал “Джанко” или “Чанко”.

13 Всъщност писарят може да е имал предвид думата “синко”.

14 Както и вариантите “Тенчо”, “Ненчо” и сходни.

15“Филип” ще се напише по същия начин.

16Първата част от името е силно повредена, не се чете.
17 
Синът на попа.
18 Администраторът пропуснал семейството на вдовицата Добра в основния списък, та я записал в сумарните данъчни постъпления.

19Основен вид поземлен данък, който бил налаган на немюсюлманите в държавата, събиран бил в размер от 25 акчета.

20Основен вид дребна монета, използвана в ранното средновековие в Османската държава.

21Едно цариградско киле било приблизително равно на 20 оки или 25,6 кг.

22 Документът е силно повреден, наслагване на текста от съседната страница.

24От началото на XVI век санджак София се превръща в главен (паша санджак) сред санджаците на еялета Румили. По това врема селищата от казата с център дн. гр. Берковица се числели към Софийския санджак – вж: Ковачев, Р. Казата Берковица в началото на XVI век според нови сведения от османските архиви. – В: Сб. „110 години град Фердинанд” и мястото му в Българския северозапад”. (Доклади от юбилейна научна конференция.) Монтана, 2006, 32-51.

25 Регистърът има сигн. ВОА, TD 236 и е притежание на османския архив в Истанбул, Турция и Народната библиотека в София.

26 Административна единица с център дн. гр. Берковица. Както стана вече ясно, село Осиково се намирало в района, където минавала административната граница между Берковска и Софийска кази.

27 Вер. става въпрос за известния османски морски пират и способен мореплавател, вероятно приелия исляма Хайредин Барбароса (черната брада). Видно по това време вече бил на служба при падишаха – управител (санджак бей) на о-в Крит.

28Дн. с. Миланово, обш. Своге.

29 Така може да се напише и името Филип.

30 Поради липсата на диакретични знаци вариантите на това име са няколко – Нено, Бено, Тено и сходни.

31 Името може да се приеме и за „Влато”, дори „Злато”.

32 Или варианта „Дусман”.
33Всъщност, думата си е съвсем „пришелец”.

34 Антропонимичната конструкция позволява да се прочете и „Фотине”, а бащиното вероятно се свързва с факта, че става дума за син на попа на селото.

35както стана вече ясно, тук става въпрос за вариант на името „Калин”. В същото време поприкючи списъка на владеещите бащини резервни войнугани.

36 Трудно, но може да се приеме и за „Велко”.

37 Писарят вероятно е имал предвид името Борислав.

38Всъщност писарят имал предвид името „Стане”.

39 Овчар.
40 Твърде предизвикателно е такова допускане, но има основание.

41 Четенето е твърде несигурно

42 Вариантите тук са много – Ненко, Бенко и сходни.

43Основен вид поземлен данък, който бил налаган на немюсюманите в държавата, събиран бил в размер от 25 акчета.

44 Основен вид дребна монета от тази епоха в държавата.

45 Едно цариградско киле било приблизително равно на 20 оки или 25,6 кг.

46 Вероятно става въпрос за математическа грешка. Тук сумата следва да е едва 20, а не 220 акчета за 5 килета, колкото е например стойността на данъка за смесено зърна, за 5 килета в с. Озирова.

47 Това, което се внасяло в селото отвън. 47

 

С помощта на Росица (Жильова)

 

Към страницата на село Миланово (Осиково)…

This entry was posted in История, Краезнание, Местни. Bookmark the permalink.