БАЩИНА ЗЕМЯ

РОДОСЛОВНО ДЪРВО НА РОДА КАМБАРЕВИ, С. ЧОКМАНОВО

Рода “КАМБАРЕВИ” от с. Чокманово Смолянско е регистриран в турският архив от 1750 година. През 1928 г е направено първото му родословно дърво от чокманският учител, етнограф и генеалог Тодор Тодоров. Това дърво аз Петър Камбарев допълних с много стари, но изпуснати от него, клонове в с. Полковник Серафимово и Еникьой и го допълних с всички съвременни Камбарци до родените 2015 г. Дървото обхваща 1560 човека от тях  живи 960 разпръснати по цялата страна и света. Дълбочина в миналото 11 поколения. Като го разпечатам в копи център дървото  дълго 9 метра.

Кунчеви – г. Копривщица (инф. Ангел Ангелов)
Тороманови – Копривщица (инф. Ангел Ангелов)
Главчеви – с. Черешница (Костурско, инф. Библиотека Струмски)
Сеизови – с. Каменица (Софийско, инф. Елена Батинкова)
Спространови – Охрид (Македония, инф. Петър Камбарев)
Сърневи – с. Велчевци (до Станчев хан, Тревненска община, инф. Мимоза Димова)

Към Родови названия…

Арнаутите – с. Осеновлак (общ. Своге, инф. Виолета Дичева)
Балкански – с. Осеновлак (общ. Своге, инф. Виолета Дичева)
Бельовци – с. Осеновлак (общ. Своге, инф. Виолета Дичева)
Буджаковци – с. Осеновлак (общ. Своге, инф. Виолета Дичева)
Буфелски – с. Осеновлак (общ. Своге, инф. Виолета Дичева)
Вълканинци – с. Осеновлак (общ. Своге, инф. Виолета Дичева)
Вълчинови – с. Осеновлак (общ. Своге, инф. Виолета Дичева)
Гусловци – с. Осеновлак (общ. Своге, инф. Виолета Дичева)
Дашинци – с. Осеновлак (общ. Своге, инф. Виолета Дичева)
Деянците – с. Осеновлак (общ. Своге, инф. Виолета Дичева)
Джоновски – с. Осеновлак (общ. Своге, инф. Виолета Дичева)
Дръндарете – с. Осеновлак (общ. Своге, инф. Виолета Дичева)
Желенците – с. Осеновлак (общ. Своге, инф. Виолета Дичева)
Йошковци – с. Осеновлак (общ. Своге, инф. Виолета Дичева)
Кафеджиите – с. Осеновлак (общ. Своге, инф. Виолета Дичева)
Кертовци – с. Осеновлак (общ. Своге, инф. Виолета Дичева) Прочете повече →

Село Голешово е разположено в север-северозападното подножие на граничната планина Славянка (Алиботуш). В непосредствена близост до него се намира биосферният резерват „Алиботуш”. Голешово отстои на 46 километра от град Сандански, на 21 километра от село Катунци и на 14 километра от село Петрово. Пътят до селото е асфалтиран. На 9 километра източно от него е разположена Парилската седловина, до която води черен път. Голешово е с малобройно население. Тук е съхранена интересна старинна архитектурата.

Село Голешово се слави с богатото си историческо минало. Според археолозите в околностите му е имало поселищен живот още от времето на новокаменната епоха (5000 г.пр.Хр.), а при сегашното му разположение – след последната четвърт на IV в.пр.Хр.

Името Голешово се среща за първи път в османски регистри от 1611-1617, 1623-1625 г.

Виж повече…

с. Боровци-Вециновци, с. Лехчево-Икаловци, Нистиджийте, Лашковци, Дудовци, Крушовци, Мъжкарете, Пръчовци, Жильовци, Терзийте, Врачанете, Кирковци, Дичови, Гановци, Янкинци, Бръдарите. с. Громшин-Беловарите, Боачите, Босаците, Воденичарите, Вътовци, Гачковци, Гайдарите, Дзировци,Заеците, Кадийте, Келешите, Кроснарите, Краводерците, Коцовци, Къндовци, Кукомендзовци, Кацийте, Луконовци, Люизарите, Малджаките, Монтовци, Мъчъците, Начовци, Островци, Паеците, Рашкинци, Руньовци, Турците, Пръщинкьовци, Цоловци, Шоньовци, Черньовци. с. Сталийска махала, Ломско-Ръмпелците, Мечкарите, Хаджийте, Арсеновци, Линковци, Паковци, Генадиевци, Чульовци, Белите, Щърбановци, Обретенови
Информатор Чавдар Дилов

Капинявци– Очин дол (обл. Враца, инф. Ивайло Иванов)

Тази книга излезе от печат през септември 2015 г., като продължение на “От началото към вечността” – книга първа 2013 г. Инициативата е на Цветана Динова и Илия Жильов. В нея са включени техни разкази,както и произведения на други автори, с тематика от историята и настоящето на с. Миланово (Осиково).

Книгата може да намерите при Цветана Динова – 0878 968 984 или в КООП магазин Миланово.

Към страницата на с. Миланово…