Град Бяла. Разработена по теми за по-лесното възприемане на съдържанието, книгата предлага знания, дошли през турски свидетелства, описващи живота на раята в селището. В началото читателят се запознава с местностите около града, с названията на родовете и времето на заселването … Continue reading →

“Аржишкио камик”, днес познат като “Лакатнишки скали” се намира в землището на с. Миланово (Осиково). До средата на 20-ти век, скалите са наричани така от населението на с. Миланово (Осиково) на близката махала “Аржища” (Ръжища), а хората от с. Лакатник им казвали … Continue reading →

/извадка от „Спомени от моя живот” на Паун Вучков/ /Записани са следните родове/: Качулците, Гераковци, Вецинци, Йолинци, Биволците, Никовци, Бельовци, Джангеровци, Тотинци, Радовци, Мантовци, Кюрофикалците Лингурците, Зановците, Терзиовци, Факировци, Щръбковци, Пиперковци, Дулинци, Жълтковци, Чанканците и др.

Населението на с. Осиково – Миланово от най-стари времена е българско и християнско. За това говорят преданията и наличието на свети места из целия район. Най-очевидно е съществуването на черква в местността Църквище – останките й са съществували почти до … Continue reading →

В паметта на осиковци са запазени много предания, които са се превърнали в поуки и житейска мъдрост. Пазели са се и се предавали от поколение на поколение. Някои предания допълват историята на това население и отново служат като поуки. Водата … Continue reading →

Съществува предание разказвано край останките на древната църква в местността “Гергьова черква ” от някогашния енорийски свещеник Петър Гайдов в с.Црънча ,който казваше за хората от селото,че боледуват от болестта ЗАЗ/завист, алчност и злоба/,обяснявайки го така: “Бацилът на разрушението се е … Continue reading →

От най-стари времена, от когато са дошли спомени  до нас, се знаe, че осиковци сами са строили жилищата си. Не са идвали майстори от други места и за това не са достигнали до нас по-особени произведения на строителството. Затова може … Continue reading →

При м. Келчовец – курбан против градушка на Илинден.       Към интернет страницата на с.Паволче…

В подножието на величественият Балкан, само на 8 км. Югоизточно от гр. Враца и точно под връх “Околчица” се намира с. Паволче. Землището е полупланинско с оскъдни условия за земеделски поминък и се простира на площ от 16 295 дка. … Continue reading →

/извадка от „Спомени от моя живот”на Паун Вучков/ Има стара черква и около нея поличби /останки/ на стари сгради и много големи дървета. В зидовете  има зазидани дъбови дървета за здравина, които още стоят /сантрачи- дървени пояси, уравняващи напрежението в … Continue reading →