Първите археологически проучвания Мадара, организирани от Рафаил Попов през 1902 г., са свързани с праисторическата епоха. Такива той провежда неколкократно до 1932 г. Според неговите наблюдения и тогавашното равнище на праисторическите изследвания, отнася най-ранните поселения в Мадара към V-IV хилядолетие на ранния неолит.
Археологът Васил Миков, който провежда проучвания през 1934 г., също приема датировката “ранен неолит”, но III хилядолетие пр. Хр.
След проведените археологически сондажи през 1954 г., Георги Ил. Георгиев коригира датировката и отнася праисторическото селище към енеолита (халколита) от първата половина на третото хилядолетие пр. Хр. или периода, познат като медно-каменна епоха. Мадарското праисторическо селище е било разположено в Малката пещера, в Голямата пещера и в подножието и от двете страни на извора и десния бряг на потока.
Литература:
“Мадара”, Дечко Господинов Лечев, Варна, 2003 г.