История на с. Дружево

(със старо име Дупни връх)

Село Дупни връх, Врачанска околия, Врачански окръг е заселено около 1760 г. Жителите му са дощли от Заноге, Врачанско, Заселе, Загъжене, даже и от Годеч, Софийска околия и др. Те се заселили в местността „Селището”, а по-късно всеки новодошъл си построявал жилище, където има по-голямо парче работна земя, в следствие на което селото е пръснато, а само около 20-30 къщи са групирани на едно място около тогавашните черква и училище. Знае се, че черквата е осветена около 1860-70 год., а няколко години преди това е била построена от букови дъски. Преди 30 години е паднала, а сега е останал само трона. Името селото си е получило от върховете, на много от които има дупки.

В района на селото има развалини от стар манастир. Преданието говори, че на останките имало надпис, от който селяните заключвали, че преди 300 год. този манастир е бил поправен (изглежда, че той е пил пуст преди това, защото така казват и селяните) от някоя си Тодора Теофанова, за която нищо не се знае. Знае се само, че силна буря съборила …(не се чете)…. което е било самата сграда, което пък съборило манастира.

Преди освобождението вода за пиене селяните са черпили от десетина извори на различни места, от които се черпи и сега, без да са поправяни изворите и да са направени чешми. Във времето на освобождението селото е имало 70-80 къщи. С плочи били покрити до освобождението около 10 къщи, с керемиди били покрити 2 турски къщи, от които едната служила за живеене, а другата за кръчма. Повечето от къщите са били колиби покрити с шума или боклук. Работната земя е била при освобождението около 5000 декара и не увеличила площта си и до днес.

През 1875 год. дохождал Ст. Заимов, да организира селяните за готвеното тогава въстание. Той образувал шайка революционери, в която влизали селяни от селото, между които са били: Иван Дамянов. Панчо Тошов, Тоша Белюв. Марко Стефанов и др. Руските войски дошли подир Димитровден 1877 г. Денят, когато дошли не се помни. Те дошли от Враца, ходили до местността „Остреница” в района на Зимевица, Софийско и се върнали пак във Враца. Сражение не е имало, защото турците избягали. Когато те бягали (турците) без всякаква причина убили двама селяни.
Виж повече…..