“Балканска зора” от 5 март 1890 г.

“В Солун, при българската гимназия, българската община държи пансион за ученици от провинцията, прихода на които покрива и безплатния подслон на известно число бедни момчета. Затова в началото на всяка учебна година заедно със състоятелните ученици се стичат да постъпват в този пансион безплатно и сиромашки момчета от разни градове и села на Македония. Тези пришълци са много, а числото което общината се наема да поддържа от прихода на пансиона си е твърде ограничено и тъй значителна част от тези жадни за наука момчетии се принуждават да се връщат назад в родните си места само с една удовлетворена амбиция, че са видели Солун града, отечеството на Кирил и Методий.  Това неприятно нещо се случва всяка година. През септември 1887 г. около тридесет македонски българчета останаха по тоя начин да се скитат из Солунските улици, защото нямали средства да се завърнат по родните си места и още много щяха да се скитат ако не бяха намерили един благодетел в лицето на г-н Ястребов, руски генерален консул в Солун. За да докаже, че Македонските славяни са сърби, както се е заклел да поддържа urbi et orbi, а не за българи, този сърбоман прибира от улиците гореспоменатите дечурлига, гладни за хляб не по-малко отколкото за наука и ги прати всички във Белград пешкеш на дружеството Св. Савва.  Децата не знаеха даже добре къде се пращат и какво ще учат. Знаеха само, че онзи, който ги прибира е руски консул, и че руски консул няма да измами православни българчета. Между това те стигнаха благополучно в Белград, дружеството ги прие на драго сърце и ги настани стипендианти, а в същото време сръбската преса и част от руската гръмнаха да навеждат този г-н Ястребов фарс за въпиющо доказателство на сръбската националност на македонците. Обнародваха се телеграми горе долу със следното куриозно съдържание:
“Тридесет млади сръбчета, с измама събрани да се учат във българската гимназия в Солун, напуснаха гимназията от омраза към българската писменост и ще идат да се учат в Сърбия. ” Размерът на ролята, която игра в тази комедия Солунския сръбски консул е твърде малък, види се защото г-н Ястребов е искал да запази за себе си всичката чест на тази голяма плесница, която нанасяше на българите.
Tези момчета са същите, които после под носът на сръбската полиция призоваха на помощ покровителството на турския посланик и на българския дипломатически агент и избягаха в България, както заявяват сами за да се отърват веднъж завинаги от сръбската полици, която постоянно ги преследваше за едно злодеяние, че зовяха всякога себе си Българи и отказваха да наричат отечеството си Стара Сърбия и не преставаха чрез четене на български книги и вестници постоянно да опровергават своята мнима сръбска народност.
Не плесница, плесница и половина. Но това ще повразуми ли сърбите върху техните амбиции над Македония?
Негово превъзходителство руския генерален консул в Солун г-н Ястребов ще престане ли, с едно по-слабо усърдие за сръбската кауза, да компрометира великата руска държава и в Македония, в единствената част на България, в която българите не са започвали може би да се отнасят скептично към благодеянията на руския цар и руския народ?
Съмнявам се, но фиаското което претърпяха не е от онези, които насърчават умни хора.”
Към раздел “Възрожденски вестници”….