Разград се оформя като малък град след 1450 г. През годините на османското владичество градът сменя често своя статут – нахия, кааза, вилает, санджак. Градът е страдал от редица бедствия – чума, опожарявания, наводнения. През 1640 г. Петър Богдан Бакшев пише, че в града е имало 150 къщи с 800 човека православни с две дървени църкви, 10 католици от Дубровник, около 1700 къщи със 7000 с турско население. Градът бил без крепостни стени. Основна в града е била Ибрахим-пашовата джамия със едно симетрично минаре, харем, шадраван, едно медресе, читалня, първоначално училище и един хамам. Тази джамия започва да се строи през 1530 г. и довършена 1614 или 1616 г.
Джамиите в историята на Разград са повече – Ахмед-бейовата джамия, построена 1543 г.; Бехрам бей джамия, която се е наричала още “Кърък джамия”, построена 1498 г. при сегашната чешма “Ючкурналия”; Мехмед – пашовата джамия в бивщата махала Табакханата; Хаджи Мюслюм Мехмедовата джамия в посока Башбунар (“Сър пазар джамиси”); Искендер-бейовата джамия(“Табахна джамиси”), която се намирала на следосвобожденската ул. “Св. св. Кирил и Методий” на мястото на доскорошния хотел “Абритус”; Късъм паша джамия” (без минаре), която след Освобождението е приспособена за болница (Старата болница, на ул. М. Дринов), по–късно съборена; Акджамия (“Бялата джамия”) на улица “Станционна”, на нейното място се построи Партийният дом (сега ДКЦ); Мустафа Челеби Джамия, която е построена от еничарина Мустафа Челеби преди 1640 г. Към нея е принадлежала и Добровската махала (Добро̀ маале).
Основните български махали са били Доброшката (по-стара, населена с капанци), Башбунарската и Вароша (преди това Ермени маалеси), оформени след 1828 г., когато на мястото на коренното разградско население, изселило се в Силистренско и Влашко се настаняват преселници – балканджии (Търновски, Дряновски и Еленски краища). Това слага край на коренното старо разградско население с изключение на малкото завърнали се и на останалите капанци. Не е известен и диалекта, на който са говорили старите разградчани – българи, извън Доброшката махала. Еснафските сдружения се оформят постепенно след 1829 г.: абаджийски, бакалски, обущарски, казанджийски, кожухарски, терзийски, кръчмарски, хлебарски, налбантски, земеделски. Държавното производство на Османската империя в Разград е представено в прословутата фабрика за селитра (гюверджеле), азотнокисела сол на натрия или калия. Тогава се е използвала за направа на барут. Фабриката е разкрита през 1843 г. През 1866 г. е открита телеграфна станция в града.