Български известия.
“- Пишат ни из Русчук от 2 Маия, че възстанието във България приемало твърде големи размери. Между Татар-Пазарджик и Панагюрище станало едно сериозно сбивание между турските войски и българските възстанници, което траяло около 4 часа. От възстанниците паднале повече от 100 мъртви, а от турците имало около 300.
– Се от същият град ни съобщават, че две турски села си предале доброволно оружието на възстанниците само и само да ги не безспокоят, т.е. възстанниците без да нападнат на казаните села, нито пък са мислиле да нападнат, ако само турците не станат противо възстаналите българе да ги преследват.
– Пишат ни из Търново, че тамошните турци до такава степен станале мирни, щото ни един човек на този свят не би помислил, че тие са се първите. Разказват, че възстанниците, които обикалят ближните гори имале на число повече от 8000 души. Тие затвориле пътища и не пропущат да премине ни една жива душа за да нямат съобщения с другите градища. още никакви сбивания не са станале, защото и турската войска не отивала да ги преследва. (А другите градища имат ли още намерение да са прозяват или да чакат да настане зима. сега е времето, а не като паднат листето по горите. Това неще молитва, а пушка, нож и повече нещо. р.).
– Явяват ни, че в София възстанието приема големи размери. Турците из първ път не искале да му дадат никакво значение. А като видеха, че то се увеличава от ден на ден, то тие и сами вече повярваха, че не е така, както си тие мислиле. Възстанниците сполучиле да разбият турската войска, която отишла противо българските инсургенти. Турската войска претърпяла големи загуби. Телеграфите и пощата от Татар-Пазарджик до София са прекъснати за това известията от тие страни стигат в Цариград твърде късно. Войските, които изпращат за по тия страни пристигат късно, защото железниците са съвсем повредени и срещат по пътят твърде големи спънки от страната на възстанниците, а това дава големи насърчения на българете.
– Пишат ни из Пловдив, че в разстояние на два часа между Белово и Саръмбей железницата е съвсем развалена и телеграфическата линия прекъсната от възстанниците. През ноща срещу понеделник биле запалени две села от турците и ограбиле мирните жители……..
– Се от същият град ни пишат, че на железницата биле извадени наколко винтове и като минавал тренът с 2 баталиона войска се разбил…….
– Една дописка ни разказва, че около Панагюрище биле запалени до 40 села от турските войскаре……..
– Пишат ни из София, че българските възстанници си направиле на Хисар-Тепе едно добро укрепление, т.е. една батарея от която нападале яростно на турските войски. Тука паднале турски войскаре в едно сбивание около 3000 души и от възстанниците около 400. Правителството постоянно пращало войски, но войската се противяла на своите команданти.
– Се същият дописник ни разказва, че Хафъз-паша си опитал счастието и за селото Стрелча. На 29. Априлия той отишел с 500 души конница да избави това село, което така също се намира в обсада от бунтовниците, но твърде голямо нещастие го постигнало. Той оставил голямо число мъртви и безуспешно се върнал в Пловдив.
Цариград 1. Маия.
“Днес за днес в градът ни съществува голямо смущение. Махмуд-паша и сам вече не знае какво да прави и какви наставления да дава на своите команданти. вчера пристигна една депеша в градът ни из Едирне, която моли в. везир да испрати кокото са може по-скоро войска, защото възстанието във България от ден на ден зима твърде широки размери.
————–
Вчера султана беше заповядал на в. везир да състави министерски съвет и да са съветуват относително за произшествието в Солун. Що са е тамо говорило още не ми е известно. В града ни твърде малко войска се намира сега-за-сега. Тука са нонят гласове, че възстанниците в Средна-гора възлизат на 20 000 души. Но вярвам, че за твърде кратко време тие ще се увеличат и до 100 000 души, защото тие от минута на минута за умножават. Бог да им е на помощ.
“Times” говори че българските възстанници биле подбудени от някои си български апостоли, които ходили оше отколе да разпространяват възстание във България, възстанниците били добре въоружени ; имале добри войводи и добра дисциплина; тие български възстанници около Пазарджик достигале от 8000 – 1о ооодуши !!!.
Коя е нашата обязаност?
Нашата обязаност е, шото ние сички днес, малък и голям, богат и сиромах тряба да земаме живо участие в свешенното предприето вече дело от нашите рожденни братя. Нашата свещенна обязанаост е да се жертвоваме кой както може, т.е. богатите да спомагат материални, а сиремасите физически. Нашата обязаност е, която сме длъжни сички братия да испълниме, да си подадеме искренно братска ръка един другиму и да вкорениме силна любов помежду си и да оставиме сичките до сегашни глупости, ненависти и вражди с които ние сме достигнале щото да се ненавиждаме един друг и да са предаваме, като че не сме от една и съща майка родени. Нашето спасение зависи от нашето согласие и любов. нашето спасение зависи от нашите щедри пожертвования, кой колкото може. най-после, нашето спасение зависи от силна енергия и деятелност. Ето в що се състои нашето спасение и обязаност.”