Село Тръстеник. Етнографско изследване на Георги Цанев и Станимира Цанева, един документален разказ за историята, бита и духовната култура на едно самобитно село, чиито корени идват от незапомнени времена.
Село Црънча, Пазарджишко е разположено в северните поли на родопския рид Каркария от двете страни на стария каркарийски път за Чепинската долина и на двата бряга на Црънчанската река, която местните жители наричат Къркария, или Селската река. В сравнение със съседните си села Дебращица (3 км на ЮИ) и Паталеница (2 км на ЮЗ), то има по-заравнен терен с надморска височина 320 м, по-висока от Дебращица и по-ниска от Паталеница.
Проф. Иван Батаклиев характеризира релефа и геоложките особености на селото така: “И землището на Црънча се простира върху планината и полето. Понеже Црънчанската река – така да кажем, главната ос в землището на селото – е една от най-големите каркарийски реки, издълбала широка долина в снагата на планината, нейният конус е твърде голям и разлят. Затова селото свободно, като на площадка, се разпростира върху него.
“Днес е настанала оная щастлива минута за българския народ, в която той ще бъде в състояние да реши окончателно многогодишният политически източен въпрос, когото очакваше българинът с голямо нетърпение. Българинът иска да живее, той иска своята свобода и независимост, но свобода пълна и човешка. Ни един народ на този свят не може да живее без свобода …… Прочете повече
“Балканска зора” от 5 март 1890 г.
“В Солун, при българската гимназия, българската община държи пансион за ученици от провинцията, прихода на които покрива и безплатния подслон на известно число бедни момчета. Затова в началото на всяка учебна година заедно със състоятелните ученици се стичат да постъпват в този пансион безплатно и сиромашки момчета от разни градове и села на Македония. Тези пришълци са много, а числото което общината се наема да поддържа от прихода на пансиона си е твърде ограничено и тъй значителна част от тези жадни за наука момчетии се принуждават да се връщат назад в родните си места само с една удовлетворена амбиция, че са видели Солун града, отечеството на Кирил и Методий. Това неприятно нещо се случва всяка година. Прочете повече
(извадка от „Спомени от моя живот”на Паун Вучков)
Махалите (на Дупни връх) имат следните названия: Гладник, Валого, Поломо, Равнището, Доло, Крушите, Дравчова ливада, Селото, Градището и др. Почвата е повечето варовита, но има и червен пясък, от който правят тухли.Населението се препитава със земеделие и скотовъдство, но земеделието е слабо, та се препитават и с дърводелство и с други работи.
Границите на района са следните: Петренски дол, Мушат, Метликите, Равнио камък, Соколец, Горелата падина. От реката Еловица, Цървената кукла, Лиса могила, Скревенико, по билото до Вачевата поляна, Кривото дърво, Козарнико, Хайдушки дол, Понор, Шиндарските дупки, Врапчов дол, Скоко, Танкио рид, Братанов дол-до първата точка.
Виолета Дичева
Село Батин. Автори Тодор БИЛЧЕВ и Анка КОЛЕВА ще получите много информация за живота в това русенско село.
“Балканска зора” брой 3 издаден на 3 март 1890 г.
“Турското правителство преди ден е взело една мярка против гръцките “силлогоси”, която може да бъде от голяма полза за подобряване на отношението на турците към турските българи. Силлогосите, които са действували до сега под надзора на гръцките владици и които, както е известно всекиму, са тайни политически дружества действуващи под маската на благотворителни учреждения, минават под прякото ведомство на гражданската власт. От сега нататък силлогосите няма да могат да фунционират в Турция безконтролно. Числото им по всяка вероятност, значително ще се намали и пакостите, които са правили на нашите неосвободени братя с интригите си, ако не се унищожат, ще се ограничат поне доста.”
Видният български композитор Димитър Ненов е роден в Разград през 1902 година.
Творческите търсения на композитора Ненов намират своя фундамент в общите художествени тенденции на времето.Създавано в продължение на близо 30 години,творчеството му бележи три главни насоки:
-Клавирно-Соната за пиано,Вариации,Токата,Пет миниатюри,Етюди,Танц,Шест прелюдии за пиано.
-Вокално-симфонично-Цикъл „Родина”за женски глас и камерен оркестър,две симфонични сюити по народни мотив за дамски хор и оркестър-„Тракия” и „Коледа”
-Симфонично-Четири скици за голям оркестър,Първа симфония за голям оркестър.Втора симфония”Поема на българската земя”.I и II балада за оркестър и пиано,Концерт за пиано и оркестър,фантазия за пиано и оркестър,Рапсодична фантазия.Работата над пианото Ненов определя по следния начин:”Когато говорим за инструмента,винаги ще мислим,че е продължение на човешката ръка и се създава едно цяло…Крайната цел е не пианото да говори,а артистът,човекът да говори чрез пианото.”
Представяме първият брой на вестник “Балканска зора”. Той е първият траен ежедневен български вестник, който излиза в град Пловдив от 1 март 1890 до 1894 година и от 1 до 4 октомври 1900 година. Издател на вестника първоначално е Харитон Генадиев, а от 1891 година брат му Никола Генадиев. В редакцията му влизат също и брат им Павел Генадиев, Р. Генадиев, Г. Дюстабанов, Иван Стоянович, Владимир Неделев. В първите години вестникът поддържа безпартийна либерална линия. След като главен редактор става Никола Генадиев вестникът все по-силно започва да критикува правителството на Стефан Стамболов. Вестникът не напада министър-председателя, но критикува произвола и беззаконията на режима. Влиза в конфликт с правителствения орган „Свобода“. В 1893 година изненадващо „Балканска зора“ минава на стамболовистки позиции. Във вестника се публикуват и литературни произведения – фейлетони, мемоари и други.
Представяме ви една музикална магия от Пещерата на трите нимфи край Мадара. Тази пещера в древни времена е била култов сакрален комплекс, посветен на Трите нимфи. Археолозите правят това заключение поради множеството открити артефакти в това древно тракийско светилище. Пещерата има много специфична акустика и в нея са изнасяни стотици концерти. Преди време в нея са се провеждали прочутите Мадарски музикални дни, на които са гостували световноизвестни музиканти. Вижте видео тук ……