И през средновековието Мадара е активно обитавана. По стечение на обстоятелствата тя става средище на важни исторически събития, свързани с основаването на Дунавска България и близостта с първите столици Плиска и Преслав.
Проучването на средновековните обекти започва в средата на 20-те години на XX в. с археологическите разкопки на терасите под Мадарския конник и продължават около 10 години. Установява се наличието на култови сгради – ранно и къснохристиянски черкви, манастирски комплекс от IX в., средновековен некропол.
Късноантичната крепост на платото запазва значението си и продължава да е обитавана както през Ранното, така и през Късното българско средновековие. Връзката с подножието, заради изворната вода и складовете за храни, се осъществявала чрез скалната цепнатина до Малката пещера, където имало изградена дървена стълба. В периода на Второ българско царство се появява един от най-големите скални манастири в България с над 150 килии и скална черква.
Литература:
“Мадара”, Дечко Господинов Лечев, Варна, 2003 г.