ИЗВАДКА – ТОПОНИМИЯТА НА ПРИРОДЕН ПАРК ВРАЧАНСКИ БАЛКАН. 2014 г.
Селото е разположено в полите на южния склон на Врачанска планина. Започва от долината на река Искър и пълзи нагоре по стръмната долина на река Бяла вода. Намира се на 421 м надморска височина. Историците смятат, че землището е обитавано от траките, а днешното поселище датира от преди ХІV в. В турски документи от ХVІ в. се среща като село Оплатна и със сегашното си име: „Село Оплетня. Домакинства – 10, неженени 2, приход 1460“. С това име се споменава в данъчни документи от 1749 г., както и, заедно с Игнатица и Очин дол, в регистър на населението от 1866 г.: „с. Оплетня: 12 ханета, 66 жители“. Според авторите на популярния сборник „Българското село“, издаден през 1930 г., „името си е получило от лъкатушната и непроходима балканска местност Оплѐтня“. Начинът на изграждане на къщите, оплетени от лескови пръчки, дава и името, твърдят днес неговите жители. Според трета легенда името на селото идва от тъмните векове на робството, когато поробители оплели косите на една непокорна мома за най-голямото дърво. Основният поминък бил земеделие и скотовъдство, характерно за планинските селища. Животът не бил лесен. В архива на археолога краевед Богдан Николов се съхраняват бележки за изселването на някои от фамилиите – още през робството – в Бистрец, Нефела и Бели извор, а изселени от 40 село Оплетня – в Дръмките – 6–8 км от Враца няколко фамилии. Изселванията продължават и в средата на ХІХ в. (ТДА– Враца).
Любопитно:
Известна е и духовитостта на местните жители, съхранили словесното богатство на предците. Те разказват легендата за дявола и дряна, в която дяволът решава да легне през пролетта под първото цъфнало дърво и да изчака да се нахрани от неговите плодове. Надявал се, че това, което първо е цъфнало, първо ще узрее. Така легнал под дряна, но си останал гладен. Защото дрянът цъфти първи, но зрее последен. Мястото е свързано и с историята на Ботевата чета след смъртта на Войводата – в една от пещерите намират убежище трима четници по пътя си към Осиково, но са предадени и само един от тях успява да достигне кошарите на осиковчени – това бил Сава Вълков от Драшан. По-сетне той престоява няколко месеца при овчарите от Оплетня под Кобилни стени. Лобното място на убитите двама четници се намира точно срещу железопътната спирка Оплетня на двадесетина метра над шосето.