Завладяване от турците, асимилация и етническо прочистване на българите от Мадара.

Мадара е завладяна от турците през 1388 г. Завоевателите прогонили свещениците, разрушили църквите и опожарили манастирския комплекс. Всичко това извършили, за да унищожат християнската вяра у местното население и да наложат своята мохамеданска религия.
През XV-XVI век селището попада във фокуса на важни политически събития, от които много пострадало:
-размирици и борба за султанската власт 1402-1412 г.
-въстания на бедното население под ръководството на шейх Бедредин 1415-1416 г.
-завладяване на крепостта и селището от европейските кръстоносци, начело  с Владислав Ягело – Варненчик и Януш Хунияди 1444 г.
След нанесените удари и разорения Крепостта и селището под скалите били изоставени. Едни  от жителите се преместили на 1000 м. западно от скалите в съвременното село Мадара. Други се преселили в съседни селища, а трети емигрирали извън България, главно в Русия.
Хилядолетна Мадара загубила завинаги своето значение на уникален културен, култов и административен център с държавно и регионално значение. блестящите дворци и паметници на културата от древността  и средновековието били сринати до основи. Строителните материали – мраморни колони с уникални капители и всички ценни отломки били откарвани в близки и далечни селища за строителство на сгради, джамии и за производство на вар. Непокътнат останал единствено Мадарският конник, за да показва, че българските корени са живи.
Животът на населението в село Мадара през следващите столетия протича доста напрегнато, с динамични етнически, демографски, политически и културни промени.
Стопанската дейност била силно ограничена поради упадъка на селището след XV  в. напълно изчезнали традиционните занаяти, практикувани през миналите епохи. Данъците и повинностите били тежко бреме за населението. извършвала се принудителна ангария за строителство и поддръжка на пътища, мостове обществени сгради и други обекти.  През XVIII в. някои мюсюлмани от селото доста забогатели и формирали управленски елит на селото. между тях бил Шабан бей, дядото на строителя на Томбул джамия – Шериф  Халил паша. С техни средства била построена и поддържана една от джамиите в селото.
Етническите и демографските процеси в Мадара по време на османското владичество били най-динамични. За да променят етническия облик на населението, завоевателите използвали различни форми и механизми. От една страна заселвали ислямски колонисти от Анадола, а от друга – намалявали местното българско население чрез физическо унищожаване, поробване, преселване и други методи.
Прочети още ……..