ОГРЯЛА Е МЕСЕЧИНА
Огряла е месечина
Дона мома Дона, добра е Дона
Изпод облак оро гледа.
Дона мома Дона, добра е Дона,
Чио оро най-убаво?
Дона мома Дона, добра е Дона
Моминото най-убаво.
Дона, мома Дона,добра е Дона,
Невестино-най-шарено.
Дона, мома Дона, добра е Дона,
Момковото подредено
Дона, мома Дона, добра е Дона
Я позайдей мое слънце
Я ПОЗАЙДИЙ МОЕ ЯСНО СЛЪНЦЕ.
КЛЪНУ МИ ТЕ ЕРГЕНЕ У ПОЛЕ.
-Ако кълну, мале, нека кълну,
У село има годена девойкя-
она ми се е верно замолила
Да постоим, мале,да погреем
Да навезе, мале, братову кошулю.
СЕДЕНКЯ СЕ ПОЧВА
Седенкя се кладеще,да пойде,
да дойде,да не би да дойде-
кой го нема на седенкя, да пойде,
да дойде, да би да не дойде!
Стоян нема на седенкя да пойде,
да дойде,да би да не дойде!
До уяне кусу кучку,да пойде,
Да дойде, да би да не дойде!
Кой че кучко да разпрегне, да пойде,
да дойде, да би да не дойде!
Стана кучку че разпрегне,да пойде,
да дойде, да би да не дойде!
ЗАСПАЛО СЛЪНЦЕ НАСРЕД НЕБО
Заспало слънце насред небо,
загледало чудо девоячко-
каква мома с леву ръку носи.
Еднуж мане-три откоса кара:
Първи токос: трева детелина,
Втори откос-пребела пшеница,
Трети откос-алена ружица.
Щото беше трева детелина,
Она е рана за коня.
Щото беше пребела пшеница,
Она е за белу погачу,
Що е алена ружица,
она е китка за невесту.
Я ПОДУНИ ВЕТРЕ, ЛАДОВИНО
Я подуни ветре, ладовино,
та повдитни превоз на невесту-
да видиму защо дънгубимо,
Защо денгубимо, коньи поморимо!
Послушал ги ветер от гората,
повдигнал е превез на невесту,
Грейна лице-кико ясно слънце.
РАСЛА ТИКВА НА БУНИЩЕ
Расла тиква на бунище-
Бре, леле ле!
Расла тиква на бунище,ух!
Нема тиква кой да бере-
бре, леле, ух!
Те га Гига отдол иде-
бре,леле ле!
Он че тикву да обере-
Бре, леле, ле!
Подръпна я,посецна я-
бре,леле ле!
Дръпна тиква, откину ю,ух!
Гледаше го бела Стана-
бре, леле ле!
Рипна Стана, прегърна га!
Бре, леле ле!
Прегърна га, целива га, ух!
Към интернет страницата на с.Лева река, Кюстендилско…