Това видео разказва за другата перла на Православна Странджа, Голямобуковския манастир. Кадри, придружени с размисъл за търсенето на биле за вечен живот.
В навечерието на светлия ни духовен празник 24 май.
Преди няколко години обществеността бе поразена от гръм и после ехото утихна. Професор Димитрина Митова-Джонова предположи, че Трънски майстор е изграфисал братята Свети Кирил и Методии в местната църква “Свети четирдесет мъченици” в Трънското село Лева река далеч преди официалното им канонизиране. В последните години обикалям Трънския край и както навсякъде съм свидетел как езичеството ерозира православната традиция. По-вероятно е това да е по-късна стенопис или образът да е на Св.Кирил Александрийски. Тук по-важно е ехото на преклонението пред духовните ни водачи,които “превеждат” благодатното слово и осигуряват на народа ни стълба към нови, не само Европейски хоризонти, а и към вечността. Който иска – да я потърси, види и почне изкачването. В този смисъл в навечерието на Празника на 24 май бих припомнила статията отпреди 4 години. На стенописите се спира в прекрасната си книга за с.Лева река и поетът Иван Карадачки, който през 50-те години благоустройва и възпитава в местното училище. Без съмнение мога да свидетелствам за две неща – селото е невероятно и засега запазено от хищнически набези на инородци. Прочете повече
Земята на с.Заноге крие в себе си тайни и загадки, приютила е материални следи от минали героични времена, част от историята на България. Със съдействието на хора, уважаващи родното, ще се опитаме да съберем остатъците от отминалото време и да ги запазим за бъдещето.
В животоописанието си, наречено „Спомени от моя живот”, основоположникът на краезнанието в тази част на Искърското дефиле Паун Вучков, дава ценни сведения за редица селища в района. През сравнително дългия си живот /1876-1963 г./той записва старателно събитията, на които е свидетел, преживяванията си, а и спомените на по-възрастните от него. Отделя страници и за село Заноге. В главата”Старинни белези-поличби”посочва /следва цитат/: ”На десния бряг на река Пробойница,където се влива в река Искър има останки от стара черква”. В книгата си „История на село Лакатник”, авторът Кръсто Пешев уточнява, че това е била църквата ”Св.Спас”/с.22/ В днешно време никой не може да посочи къде е било мястото на църквата и до кога са съществували останките й. Вероятно са разрушени от новопоявилите се заселници през 30-те години на 20 век. Прочете повече
Разказ за един нетрадиционен празник, съхранен единствено в Родопското село Равногор. Там се събират ежегодно за да изпратят момчетата войници и на хорото се хващат младите до старите. Социализмът само е пренесъл и разбира се позамърсил празника, но той е от по-старо време на юначното българско участие във войните.
Идеята за изграждането възниква още през 2004 г., като замисълът е молитвения дом да се построи на мястото на някога съществуваща църква от цялостния древен манастирски комплекс на местността ”Гергьова черква” до с.Црънча. Това което е малко известно е, че това е била раннохристиянска базилика изградена през IV-VI век след Христа според датировка на наши историци правени в началото на 50-те години на миналия век. Църквата е съществувала до средновековието и е била опожарена и разрушена до основи заедно с манастира и крепостта при поробването на България от турците. За съжаление от нея днес не са останали и камъните от основите й извадени от аги,спахии и най-накрая от не дотам благочестиви българи. Останал е само споменът за руините им у малкото живи стари хора изучавали историята на България край част от тях. Прочете повече
Землището на с. Миланово – Осиково се намира в южните части на Врачанската планина – Предбалкана – в западния дял на Стара планина. Преди да се направи географската му характеристика, трябва да се очертае неговата географска рамка.
ЮЖНАТА граница на землището е р. Искър. Започва от мястото, където р. Пребойница се влива в р. Искър, върви по течението и стига до Свражен, като последният влиза в землището на Миланово-Осиково. На юг е Лакатнишкото землище.
ИЗТОЧНАТА граница тръгва от Свражен, върви по хребета Бабин плаз, Танките заскоци, Гувнището, Денковец, Габровата полена, Кобилини стени. От Свражен до тук землището граничи с това на с.Оплетня.Границата продължава през Кузманишки валог, Копан тор,Смиловица и го отделя от землището на с. Очин дол.
СЕВЕРНАТА граница минава покрай Гладна и Опалико и отделя землището от това на с. Згориград. За да го отдели от това на с. Лютаджик, върви по хребета, пътя до Свинарската локва , в. Сокола,Търсов камик, Прекия път, перваза покрай гората през Цинцарските и Начковите ливади, Начковото седло, Зли стени до края на гората, Бръмчов валог. През лицето на Боовата могила граничи със землището на с. Горна Бела речка.
ЗАПАДНАТА граница, която продължава да е с. Горна Бела речка, минава през Пължавечарнико, Улео между Малата могила и Лисата могила, Стакьовица, Торбовата падина, скалата Равнио камик. От тук започва границата със землището на с. Дружево, а това е скалата до връх Соколец, Стръмната ливада, Червената зареда, Мушатски дол, Батина полена, продължава по дола до р. Пребойница. Последно землището ни се опира на тези на с. Губислав и с. Заноге. Прочете повече
В местността “Гергьова черква ”, на юг непосредствено до селото се намира малка черква /параклис/, който се казва “Свети Георги”. Тя е построена през 1922 г. от останалите живи участници във войните…. Те събрали пари и материали и построили черквичката със собствени усилия. Още през миналия век на това място са се правели събори на Гергьовен, като са се колели курбани и поповете светели вода. Има запазена снимка на събора през 1902 г.. А още през 1880 г. тогавашния кмет Спас Кръстанов Златанов е издал заповед на възвишението Гергьова черква да не се пускат да пасат каквито и да е животни, а хората да не секат дърва, даже и клони,под предлог ,че мястото е ваковско, черковно …
С малки прекъсвания черквата /параклиса/ се използува само на Гергьовден, когато е празника на селото. Всички жители на селото и техните роднини и гости , дошли от различни места на този ден отиват да запалят свещ, да се видят, да се повеселят и поиграят на хорото.
Иван Гатев Из “Црънча Пазарджишко, минало и родословие”
1973 г.
СЪДЪРЖАНИЕ
1. Местоположение и природни богатства
4. Основаване и развитие на селото
6. Селището през епохата на турското владичество
13. Селището от освобождението до 1917 година
19. Селището от 1917 година до 9 септември 1944 година
27. От девети септември 1944 година до днес – 1973 година
34. Българско – руска и българо – съветска дружба
35. Заключителна част
Съставил: Димитър Симеонов Рагев
Написали: Димитър Симеонов Рагев
Ангел Коцов Асански
и Тодор Кръстев Нодин Прочете повече
Заноге е живописно балканско село в Западна Стара планина, граничещо със селата Заселе, Зимевица, Лакатник, Миланово, Губислав и общ. Вършец. Разположено е сред китни гори, зелени поляни, пресичано от реки, потоци, долове и пътища. Малко е да се каже, че Заноге има хубава природа-хем е на високо, хем е равно, точно под небето, широк хоризонт, обточен с върхове, хълмове. Всичко те кани да гледаш надалече, до където поглед ти стигне и да не можеш да се наситиш на опияняващата красота. Да дишаш прекрасен въздух и да се почувстваш изцяло нов човек. Заноге е много издължено селище, навярно в най-дългата си част надвишава 25 км. За да достигнеш от единия край до другия, си трябват стабилни крака-нозе, трябва си много ходене. Местният краевед Паун Вучков в „Спомени от моя живот”обяснява шеговито как е възникнало наименованието на селището. Дошъл в селото търговец и местните хора били удивени да видят чужд човек. Попитали го как е дошъл, как ги е намерил. А той им казал ”Е па как,нога за нога, така дойдох и ви намерих”. Прочете повече
