БАЩИНА ЗЕМЯ

Велик ден, пред храма Рождество на Пресвета Богородица, махала Гувна.

Към фотогалерията…

“Чешмата на желанията” е съградена през м.декември 2011 г. до малкия православен молитвен дом “Покров Богородичен”, който все още досъграждаме на мястото на разрушена раннохристиянска черква.  Така наречената .от археолозите “византийска ” базилика е била построена на мястото на древно светилище, за каквото имаме данни ,че е имало около мястото на настоящия параклис. За това свидетелства не само практиката раннохристиянските храмове по нашите земи да се съграждат върху светилища на древните траки  , но и факта ,че при изграждането на пътя за м.”Гергьова черква”  на метри от чешмата е разрушен от булдозерите голям жертвен камък .
Приемайки за меродавен последния факт, считаме ,че “Чешмата на желанията” е съградена на свято още от древността място и всеки който желае, или има нужда, може да намисли едно свое желание и докосвайки с ръка първата буква на името си , да се помоли на тримата закрилници на селото ни /Свети Георги, Света Петка и Майката Божия/ ,или Майката природа , желанието му да се сбъдне. Още повече, че водата която тече от чешмата е водата на древните обитатели на днешното ни поселище /за тези която не знаят водопроводът идва директно от тракийското поселище в местността “Градището”/ и водата от изливната й тръба тече през т.н. ”Колело на живота”.
И ако вярата му е силна,от сърце и душа – може да се надява желанието му да се сбъдне.

03.12.2011 г.     Г.Янкулов-Председател на Инициативен комитет за съграждане на ПХ”Покров Богородичен”, с.Црънча

Към интернет страницата на с.Црънча…

От „Спомени от моя живот”, на Паун Вучков

През 1920 г. бех на служба в Дупни-връшката община, Врачанска околия. Тогавашният жител на тази община, Димитър Марков, бе опазарил собственото си пасбище, около 1500  декари, с некакви жители на Вършец за около двеста хиляди лева. Неколко съветници, заедно с кмета, намериха за добре да го закупят за жителите на Дупни връх.Стана едно допитване съгласно закона, обаче двама от това село обиколили всичките домакинства и те подписали, че се отказват. По моя инициатива предложих да го закупим за жителите на махала Губислав, обаче се намериха  личности от махалата, на които имената замълчавам, обиколили махалата и те отказали това закупуване на совата. Тия личности направиха такава голяма грешка за Дупни връх и Губислав, която може да се оприличи на грешката на министрите Гешов и Данов през 1913 г., които развалиха Лондонския мир, който ни даваше линията Енос-Мидия и неколко пристанища на Бело море. И най-малкото камъче може да прекатури колата на един пътник. Това е истината. От после се установи,че тия личности били пратени от хората на  с.Вършец. /тук свършва текстът на Паун Вучков/

Виолета Дичева
2013-04-06

Към интернет страницата на с.Дружево…

И през средновековието Мадара е активно обитавана. По стечение на обстоятелствата тя става средище на важни исторически събития, свързани с основаването на Дунавска България и близостта с първите столици Плиска и Преслав.
Проучването на средновековните обекти започва в средата на 20-те години на XX  в. с археологическите разкопки на терасите под Мадарския конник и продължават около 10 години. Установява се наличието на култови сгради – ранно и къснохристиянски черкви, манастирски комплекс от IX в., средновековен некропол.
Късноантичната крепост на платото запазва значението си и продължава да е обитавана както през Ранното, така и през Късното българско средновековие. Връзката с подножието, заради изворната вода и складовете за храни, се осъществявала чрез скалната цепнатина до Малката пещера, където имало изградена дървена стълба.  В периода на Второ българско царство се появява един от най-големите скални манастири в България с над 150 килии и скална черква.

Литература:
“Мадара”,  Дечко Господинов Лечев, Варна, 2003 г.

Към интернет страницата на с.Мадара…

Първите следи от античната история на Мадара се констатират в началото на 30-те години на XX век при разкопаването на две надгробни тракийски могили на платото от Р. Попов и В. Миков. Погребалният инвентар дава информация за търговските връзки на местните траки с гръцките колонии на малоазийското крайбрежие и близкото Черноморско крайбрежие.Намерените археологически материали, свързани с бита на траките, в подножието на скалите и района на Римската вила показват, че надгробните могили на платото са на голямо тракийско поселение след IV век пр. Хр. Един от най-сигурните белези са тракийските светилища.

Прочете повече →

При Освобождението  руската кавалерия дохождала в това село. Едни от това село отишли на Петрохан, докато турците били още там, скъсали телеграфните жици и заковали на един стълб конска подкова  от руски кон. При това някои искали да прекарат един топ през Равно буче и Царица до върха Козница и от там да обстрелват турските позиции на Петрохан.

Нашите/родителите му /бегали от Зимевица  и отишли в Дупни връх и там срещнали руските войници. Мене  и сестра ми Теса оставили в квартирата на Иван Йолцин, та неговата жена Гена ме доила. Когато бех там на служба, тя ми казваше това.
…

През месец февруари 1919 г. дойдоха в дома ми Георги Петков и Георги Стефанов от с. Дупни връх. Първият –общински кмет,а вторият –жител на същото село, да ме канят да им стана секретар-бирник, защото длъжността била вакантна. Съгласих се и на 15 февруари същата година отидох в с.Дупни връх, поех длъжността и написах всичките книжа.Общината се поместваше в една стая в кръчмата на Георги Младенов. Писар беше Стоян Иванов, който много хубаво пишеше. Горски стражар беше Тома Колов. Демобилизацията на запасните войници още не беше станала, та получавах от Народната банка суми за помощи и ги раздавах на войнишките семейства. Като живях в това село и се запознах с живота и нравите му, дойде ми мисълта да напиша:
ОПИСАНИЕ НА ДУПНИ ВРЪХ

Към интернет страницата на с.Дружево (Дупни връх)…

В миналото дрехите си осиковци произвеждали в домашни условия от материали, също произведени в домашни услови: вълна, козина, кълчища, лен, памук, свила. Вълната и козината добивали от овцете и козите. Кълчищата добивали от гръсти /коноп/. Памук сели, но и купували  в непредено състояние или във вид на прежда. Отглеждали в малки количества копринени буби, от чиито пашкули добивали свила. Както памук, така и свила купували от пазари и панаири.

За да станат на облекло, всички тези материали трябвало да преминат през продължителна предварителна обработка. Част от процедурите ги превръщали в прежди, а друга част – в платове. От платовете се шие облеклото. Прочете повече →

Параклисът на манстира “Свети Архангел Михаил” край селото, е един от най-старите в Западните покрайнини. Той има стенописи от 16 век.  Историята му датира от 13 и началото на 14 век. Една от малкото обители, останали по Балканските земи от това време. Подобни манастири са запазени до днес, в Сърбия и Македония.

Към страницата на с.Горановци, Кюстендилско…

Първите археологически проучвания Мадара, организирани от Рафаил Попов през 1902 г., са свързани с праисторическата епоха. Такива той провежда неколкократно до 1932 г. Според неговите наблюдения и тогавашното равнище на праисторическите изследвания, отнася най-ранните поселения в Мадара към V-IV хилядолетие на ранния неолит.
Археологът Васил Миков, който провежда проучвания през 1934 г., също приема датировката “ранен неолит”, но III  хилядолетие пр. Хр.
След проведените археологически сондажи през 1954 г., Георги Ил. Георгиев коригира датировката и отнася праисторическото селище към енеолита (халколита) от първата половина на третото хилядолетие пр. Хр. или периода, познат като медно-каменна епоха. Мадарското праисторическо селище е било разположено в Малката пещера, в Голямата пещера и в подножието и от двете страни на извора и десния бряг на потока.

Литература:
“Мадара”,  Дечко Господинов Лечев, Варна, 2003 г.

Към интернет страница на с.Мадара…