Читалището в с. Осиково – Миланово е учредено през месец ноември, 1927 год., наименувано “Пробуда” и до днес носи това име. От името му личи с каква цел е създадено – да поддържа буден духа на населението, да буди и привлича онези, които стоят настрана от обществения живот. Учредители са: Димитър Симеонов Рагьов, Васил Павлов Кьонин, Георги Младенов Керефейски, Ангел Коцов Асански, Тодор Горанов Асански, свещ.Симеон Коцов Рагьов, Георги Горанов Чукалейски, Цветко Георгиев Главчов, Цветко Димитров Топалийски, Георги Николов Манчов. При учредяването читалището е наброявало 71 членове.
Легенди за Мадарския конник.
Населението на Мадара е запазило няколко легенди и предания за конника, които ни разказват кога и от кого е създаден той. Тези легенди са записани в процесите на проучване на паметника, а някои от тази легенди се разказват и до днес в селото от възрастите хора.
Според едно от преданията латински /римски/ цар паднал от скалите на платото докато ловувал. Близките му решили да го увековечат, като му направят паметник и поръчали на майстори да издялат образа му във скалите. В тази легенда се казва още, че този цар е управлявал в Плиска, но името му не се споменава. Прочете повече
ОПИСАНИЕ НА ДУПНИ ВРЪХ
от „Спомени от моя живот”, на Паун Вучков. Роден е на 1.IХ.1876г. в махала Мачища на с.Губислав, тогава част от с. Зимевица. Починал е през 1963г. в Зимевица.
Това село се намира в западната част на Стара планина, откъдето се отделя Врачанската планина чрез седловина, наречена Дупнивръшка седловина, през която минава шосето от Лакатник за с.Вършец. Това место е много красиво. Там вятърът си прекарва мъглата от Дунавската равнина и я изпраща през Искърското дефиле към София. От северната страна на този проход има дол и към края му има много хубав изглед, от този дол се образува една бистра, бяла рекичка, която е дала името на селата Горна и Долна Бела речка, и която отива към Дунавската равнина. А от водоема към юг се образува река, приток на Пробойница.
Селото е разпръснато на махали по южния склон на билото, където се образуват малки и много хубави изворчета и се ползват от жителите на това село. Названието си носи от един връх, който се намира над пресечката, където преминава споменатото шосе. На този връх има валог-въртоп. На дъното на тоя въртоп има скала и в нея пещера-дупка, в която се крие застоялата се вода. От тоя връх носи името си Дупни връх.
Изобщо жителите на това село са веселяци и човеци с добро поведение.
Виолета Дичева
Страници за историческото развитие на село Бов, Илия Петков
Особено важен е въпросът за уточняване произхода и името на село Бов. До голяма степен този въпрос е свързан с идването на повече заселници и създаването на по-организиран живот, начало на по-точна и известна история на селището. Съществуват различни становища на историци и изследователи, много легенди и предания. Но колкото и разнообразни и многопосочни да са всички те разкриват една богата и поучителна история, изпълнена с достойни дела на това трудолюбиво и свободолюбиво планинско население.
Към книгата…
Изглед от Могилата, посока север-запад, с.Миланово (Осиково)
Възрожденски период и Освобождение, гр.Разград
Населението на Разград през 1866 г е възлизало на 9763 човека. От тях турци са били 6668, а българите 2567. Циганите са 379, а евреите 99. Революционен комитет в града по времето на Априлското въстание е основан от Ангел Кънчев. В периода от 1870 до 1872 г., той посещавал няколко пъти града. Подготовка за комитет вече била започната от Сава Катрафилов, но А. Кънчев е бил длъжен да провери тази подготовка и даде организирано начало. Прочете повече
Относно историята на село Црънча
От древността до днешно време митичните Родопи завладяват умовете на хората. Какви ли тайни бихме разкрили, ако можехме да се върнем хилядолетия назад? Из цялата планина се откриват знаци на различни цивилизации. Който може да ги разчете, ще се докосне до един невероятен свят. Разположено в полите на Родопите,с.Црънча Пазарджишко също крие своите тайни ,които се опитваме да разгадаем по малкото останали запазени знаци и артефакти.
И така –относно историята на село Црънча.
Ето как местния краевед Иван Гатев в книгата си “Црънча Пазарджишко, минало и родословие” пише за историята на Црънча:
Ракла от Осиково
Силуети във времето, Иван Иванов
Календар на народните вярвания, обичаи и ритуали на хората от с.Миланово (Осиково)
В хилядолетната си история българите са запазили най-различни вярвания, обичаи, ритуали. През различните епохи са вярвали в различни божества, на които са се прекланяли, извършвали са различни ритуали в тяхна чест, молели са се за добро и закрила. Природните явления и стихиите са предизвиквали различни мисли, преживявания, вярвания, затова към тях се отнасяли с особено внимание. Християнството не е заличило езическите вярвания и обичаи, напротив, в много случаи нагаждало календара си към езическия календар.
Както всички българи и хората от Осиково – Миланово са имали свои вярвания, ритуали, забрани и т.н., спазвали са ги и ги предавали на поколенията, затова са достигнали до нас.


