БАЩИНА ЗЕМЯ

В Заноге има една местност, наричана от хората Дървото. Намира се под Горския връх, над Езерото, до Брезе.Сега там няма дърво, около пътя са се ширнали поляни,има и сипеи, но по-възрастните  казват: „Ето тук е било дървото, което е спряло чумата.” Прочете повече →

Старите осиковци са правели сами мартениците си. Не е имало обичай да се подаряват на близки хора, както сега. Закичените я носят до края на месец март и след това я връзват на шипка.
Обикновено бабите или майките правели мартениците и ги закачвали на децата преди първи март за здраве. Зашивали ги отдясната страна на дреха или връзвали на китката на детето, а на новородените понякога поставяли на люлката. Имало семейства, в които никой не правел мартеници и не се спазвала традицията.
Предците ни изработвали мартениците от домашна вълнена прежда. Бялата прежда е с естественият цвят на вълната, черената се получавана след боядисване.

Бяла и червена кукли (на кукльета). Това е най-използваният модел. Разлики се появяват в начина на завръзването на куклите и свързването им с белия и червения конец, както и в различните им размери.

 
Модел показан от Илия Жильов.

Към интернет страницата на село Миланово (Осиково)…

Според спомените на по-стари хора, в своето съществуване Заноге се е губило и възстановявло три пъти. Една от причините за обезлюдяването на селището са чумните епидемии. Оставали са по 1-2 души в махала и постепенно селото се е възстановявало. Другите причини за масовото обезлюдяване засега не са известни. Последното възраждане на селището  започва преди Освобождението от турско робство със заселването на 7-те основни клана /рода/ в землището на Заноге. Това са родовете-Йочкинци, Герчовци,  Сарвановци, Илиовци, Минковци, Антовци и Гановци. Откъде са дошли не е известно.Въпреки балканския си характер, селото се развива и достига в първите десетилетия на 20 век до 1000 жители. Най-успял от  родовете е родът на Антовците. В един момент броят на техните животни достига 1000 глави. Но по-късно неговите наследници западат. Един от наследниците-Владо Веселинов, казва че дядо Анто е имал 1000 животни и 16 кучета, а сега наследниците му имат общо 16  овце. Другият успял род е Илиовците, които достигнаха да имат 400 бр. овце- собственост на Генчо Илиев. Прочете повече →

Ивадка, в която е описано Осиковско градище, при село Миланово (Осиково).

Виж…

Селото се намира на около 11 км западно от град Попово, вдясно от главния път за град Бяла, на 200 – 300 м надморска височина. Разположено е в котловина с изход на изток и върху съседните на нея пет малки хълма. През средата на селото в най-ниската му част протича един приток на река Черни Лом, носещ името Чепез дере. Землището му граничи с тези на селата: Голямо Градище, Цар Асен,Паламарца, Посабина, Водица и град Опака. Образувано е от следните махали: Балладжа махала, Беглишките хармани, Лазарската махала, Олога, Тончовската махала и Турската махала.

До град Попово и село Водица водят асфалтирани пътища, а до село Паламарца и село Посабина – черни.

Уикипедия…

Село Ковачевица е разположено в поречието на река Канина (Кървава река), заобиколено с венец от високи рътове в югозападния дял на Родопите – Дъбраш.

Възникването на село Ковачевица е свързано с насилието, на което е подложено българското население от околността при помохамеданчванията извършвани през 1623-1625г. и по-късно през 1656г., когато българите не желаещи да приемат исляма напускат домовете, изоставят имотите си и близките си и намират спасение и приют в по-високите и непристъпни части на планините. Изобилието на питейна вода в землището на село Ковачевица, обширните пасища, мекия климат и откъснатостта от набезите на турците, благоприятстват заселването на бежанците.

Първоначално възникват отделни махали образувани на родова основа, съставени от бежанци дошли от околните села,както и от по-далечни места, като принудително изселените от Търново заселили се в т.н.”Търновска махала”, а един век по-късно (18 в.) – от Западна Македония идва нова миграционна вълна и образува т.н. “Арнаутска махала”. Махалите в землището се групират в близост до извора (сега наричан “Циганчица”), където живеел ковача Марко – преселник от близкото село Рибново.

Към интернет страницата на село Ковачевица…

Уикипедия…

Селото се намира на 6 км от гара Бойчиновци до жп линията Видин — София. Къщите са разположени по двата бряга на р. Ботуня. Над него се извисява планина Пъстрина.

Още за селото…

Както цялата Врачанска планина, така и землището на с.Осиково – Миланово, има карстов характер. Големите извори са в подножието на планината. Независимо от това цялото землище е осеяно от по – малки и по – големи извори и кладенци, които са позволявали на населението да се снабдява с вода както за битови нужди, така и за поене на домашните животни. Тук ще наравим описание на всички водоизточници – къде се намират, какъв е дебитът им, как са използвани, къде се изтича водата им.

МУШАТ: Намира се в Котлината, под връх Соколец. Изворите са два – горен и долен. Каптирани са, като част от водата на горния извор е свободна. Водата е отведена с водопровод до резервоар в Стипченското лице. Това е първият водопровод до махала Гувна, строен в началото на 40 – те години на 20 век. Свободната вода се изтича в Мушатски дол, стига до Батина полена и там се губи. Прочете повече →

Първите поселници в Мадара се заселват в края на XIX в. от съседното с. Кюлевча. През 1906-1907 г. пристигат седем семейства от с. Марково, отстоящо на 20 км. от Мадара. От Добруджанско идват няколко семейства през 1904 г. Най-значимата общност в Мадара е на бежанците от Егейска Македония, преселени на няколко етапа в началото на XX век. Първите бежанци пристигат след Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. Втората бежанска вълна на заселници в Мадара е след войните от 1912-1913 г. и след Първата Световна война от 1914-1918 г. От Леринска околия към Мадара се насочват 16 семейства, наброяващи 90 души. На няколко вълни през 1919 г., през 1929 г., след края на Първата Световна война и до средата на XX  век в Мадара се заселват и много хора от Западна България – “шопите”. Преселници от Софийско, Пернишко, Кюстендилско, Радомирско, Брезнишко, Трънско, Босилеградско, Врачанско, Монтанско и Кулско. Някои от тях са свързани с преминаване на български земи към сръбско по силата на Ньойския мирен договор. Най-масово преселване на българи от този край се осъществява след голямото изселване на турци от селото през 1935 г. Голяма вълна на преселници към Мадара от Пиринска Македония се осъществява в навечерието на Втората Световна война 1936-1939 г., като тази миграция започва през 1929 г. Тракийските преселници в Мадара идват групово и единично в различно време. Най-многолюдна е групата пристигнала от Чирпанско през 1935-1936 г. Няколко семейства идват от Еленския Балкан през 1946-1947 г. Единични преселения от Цяла България и извън нея се осъществяват непрекъснато от Освобождението до днес.
Повече информация за тези процеси можете да прочетете ТУК в откъса от книгата “Севременна Мадара” от Васил Маринов.

Към интернет страницата на с. Мадара…

От съществуващите 38 селища в днешната Свогенска община, с. Губислав има малко по-различна историческа съдба от другите. Най-напред е твърде спорно името на селището.Съществува популярна легенда, че името на селото идва от времето на похода на хан Крум за присъединяване на Сердика към българската държава през 809 г. Някой си военачалник на име Слав по време на похода се загубил из дебрите по поречието на р.Пробойница. Заселниците на тия места  нарекли селището си на името на Крумовия военачалник. Историческата наука не разполага с категорични данни за мястото на пресичане на Балкана от Крум и към всичко това следва да се подхожда като към  легенда/1/. Прочете повече →