Село Обидим се намира в югозападна България, област Благоевград,
община Банско, на около 1200 метра надморска височина.
Към 1895г. в Обидим има 230 християнски къщи.
Движението на населението при по-сетнешните преброявания е следното:
1934г. – 999 души
1946г. – 1122 души
1956г. – 1035 души
1965г. – 802 души
1972г. – 707 души
„История славянобългарска“ има няколко преписа. Еленският препис от 1784г. е дело на книжовника Дойно Граматик от гр. Елена. Той не само преписва Паисиевата история, но и прави добавки към нея.
Село Осиково се намира в централната северна част на” западните Родопи” по поречието на река „Въча”. В землището на селото се простира яз. ”Въча”. Там са и едни от най-красивите панорами, които различни дружества и любители обичат да побликуват в различни сайтове. Там има и много интересни коментари. Една от тези панорами я излъчваха по БТВ като рекламен клип за 100 години независима България. На юг от селото се издигат върховете „ГОЛИЦА „ и “МОДЪР”, които пленяват всеки който ги е видял, със своята първична и сурова красота. Благоприятните географски условия са в основата на отглеждането на алтернативни селскостопански култури.В миналото селото се е славело с отглеждането на касис, малини и облагородена шипка. Сега в България е известна “осиковската ягода” – високопланинска, ароматна и екологично чиста. Освен красивите панорами с. Осиково се отличава с богатата флора и фауна.
В 1889 Стефан Веркович пише, че в селото живеят 104 български семейства (521 души). В “Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника”, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Боф (Bof) е посочено като село с 40 домакинства с 115 жителибългари.
(от Уикипедия)
Село Бов се намира в планински район, в дела Мургаш от Западна Стара планина. Намира се между върховете Гарван, Яворец и Колибища, в западното подножие на връх Издримец (1493м). На север граничи със село Лакатник, на юг със селоЛесковдол, на запад село гара Бов и село Габровница. В село Бов са известни общо 10 пещери и пропасти. Най-голяма е пещерата “Мечата дупка”, с обща дължина на галериите от 564 м.
Прочете повече
През 1939 г. става голяма железопътна катастрофа между гара Лакатник и Оплетня. Илия Жильов от село Миланово (тогава Осиково) е свидетел на трагедията. Ето неговия разказ.
свали…
А н г е л А с е н о в
За имената на нашите селища
(Заноге)
В турски документи село Заноге се споменава най-рано през 1550 г., само че под две названия: Горна и Долна Занога. По интересен начин обяснява произхода на името на селището В.Миков (специалист по ономастика). Той счита, че то идва от малки гористи равнини, обрасли с гора, които в румънски език са познати под името „занога”. Безспорният принос на В.Миков в изследването на произхода на селищните имена не означава да приемем безусловно версията му. Обяснението за произхода на името на с.Заноге, дадено в сборника ”Българското село”, е по-приемливо, макар и изградено от предание. То гласи, че пътници от полето се изкачили нависоко, и запитани как са могли да се изкачат, отговорили ”Нога за нога”. Нога е диалектното название на крак. По чисто политически причини и по конюнктурни съображения от 31.01.1893 г. до 11.07.1896 г. село Заноге е преименувано на Салабашево по името на финансовия министър в кабинета на Ст.Стамболов. Нескончаемата борба между селата Заноге и Зимевица за това, кое от тях да бъде общински център, довежда до отделянето на Заноге от Софийска околия и преминаването му към Врачанска чак до 1934 г .И името на Иван Салабашев не спряло тази борба.
Текстът е извадка от статията „За имената на нашите селища”, публикувана във вестник „Искърски пролом”(гр.Своге), 2000 г.бр.21.,стр.4.
27.06.2013 г.
Виолета Дичева
Г Е О Р Г И Р А Н К О В
С Т Р А Н И Ц И
ОТ ИСТОРИЧЕСКОТО МИНАЛО НА СЕЛО ГУБИСЛАВ, СОФИЙСКА ОБЛАСТ
ОТ НЕГОВОТО СЪЗДАВАНЕ КАТО НАСЕЛЕНО МЕСТО ДО НАСТОЯЩЕ ВРЕМЕ
Пропит от съзнанието за издаване на материал за историческото минало на родното ни село Губислав, се заех с тази благородна задача, като за целта сформирахме работна група /авторски колектив/ в състав-Георги Ранков Маринков, Методи Танов Ленков и Славей Найденов Савов. Колективът имаше за цел да събере и изучи стари предания, легенди, и други материали от възрастни хора и съвременници и заедно с набраната до сега информация, да обработи сведенията по етапи от развитието на селището и състави обобщен сборник.
Прочете повече
Селото се намира на разклона между градовете Враца, Монтана и Вършец на международен път Е79 на 24 км от Враца на 12 км от Монтана и на 19 км от гр. Вършец.
Има няколко легенди за името на селото. Една от тях е че то идва от древното племе “Шумери”
Още за село Сумер…
В картата е описана подробно топонимията в землището на с.Миланово (Осиково). Тя има исторически и родов характер. Целта и е да съхрани и покаже сформирането и развитието на селото. Работата по нея е започната през 2008 г. и до този момент допълването продължава.