С местността Източената локва в Заноге са свързани две предания. Едното разказва, че някога там имало езерце, от което си пиели животните, а хората се разхлаждали с чистата вода, също така си наливали и си носели в къщи. Имало слух, че на дъното на езерцето е скрито съкровище. Дошли иманяри, не могли да влязат вътре във водата. Прокопали брега, източили водата. Не се знае дали са намерили нещо.
Другото предание е свързано с Вълчан войвода и поп Мартин и пребиваването им в тези места.Четата на Вълчан нападнала турски керван, пътуващ от Берковица през Белите речки, Щафелите, Заноге и през Бучино проход за София и пренасящ скъпоценности /събрани данъци/ и успели да отмъкнат част от жълтиците. Седнали да си почиват до езерото, като на няколко места поставили стражи. Вълчан заповядал, ако се видят турски потери, да се гръмне с оръжието, за да могат веднага да се скрият. Единият от стражите се отдалечил по пътя, навлязъл в гората и видял сърна. Прицелил се с пушката и убил животното, като не се съобразил, че другарите му ще се изплашат. Взел сърната на гръб и тръгнал да я носи на четата – да я опекат, за да се нахранят. Когато чули изстрела, хайдутите помислили, че турците идват да ги хванат и бързо нахвърляли в езерцето торбите с жълтици, а те самите се накрили в гората. Страшен бил гневът на Вълчан, след като видял хайдутина да носи убита сърна. Веднага му отсекли главата. За да си приберат парите от езерото, го прокопали от страни и източили водата.Така останало наименованието на местността Източената локва.
В местността Манастиро има действителен случай на почти абсурдно намиране на съкровище. Случката е с човек с прякор Лисицата и е станала през миналия век. Бил ходил за нещо до тази местност, но на връщане го застигнала лятна буря с гръмотевици и той се скрил при една скаличка. Паднал гръм много близо да него, ударил един стар осен и го разцепил.Човекът примрял от ужас. Като свършила бурята, отишъл до поразеното дърво да разгледа и с изумление видял разпилени жълтици.Събрал ги, после се купил голяма къща в София. По този повод хората казват, че едно време не е имало банки и хората са криели парите си в дънери на дървета, в пещери или са ги заравяли в земята.
В махала Раково живеела баба, която била в добри отношения с 2 –ма турци. Когато й гостували, оправната баба ги посрещала с вкусно ядене-печено, баници и много сладки приказки. Така си нямала проблеми с тях. Когато започнала Освободителната война, двамата турци дошли да си вземат довиждане с нея и да й благодарят за доброто отношение. Тя пак ги нагостила, после излязла да ги изпрати и да им пожелае на добър път.Те бръкнали в една торба и изсипали в престилката й две шепи жълтици.Това се разказвало от нейните внуци, които също били там. Какво е направила бабата с жълтиците близките й не разбрали.
Възрастни хора от махала Раково разказват и за две необясними явления, разказвани им от дедите. Всяка година в определено време над махалата нощем се появявала млада жена с дете за ръка и с хурка на кръста, облечена в дълга бяла дреха. Тя изминавала определено разстояние по един път и изчезвала.Това се повтаряло няколко нощи. На следващата година на тези дати пак се появявала. В гробището на махалата веднъж в годината се случвало нещо, от което всички ги побивали ледени тръпки. На определена дата от гробището се чували жалните писъци на две деца, които плачели сърцераздирателно. Хората предполагат, че пищят душите на две деца, заклани от полуделия си баща през 1937 г./ което се е случило в действителност/.
В един род разказват за интересна случка с един от дядовците. Сред по-младите в селото имало обичай да не допускат на територията на махалата си да идват ергени от съседни махали и да заглеждат момите. Но като ерген дядо Йордан от махала Кукла отишъл на празненство в друга махала, като носел със себе си дебела тояга, защото знаел какво може да се случи. Поиграли хоро, посмели се и местните младежи дошли до него да му търсят сметка, готови да го бият. Станало спречкване и той с дебелата тояга се отбранявал и тръгнал да се оттегля. Гонили го до някъде, после се върнали. Той вървял през гората, когато му се сторило, че нещо върви след него. Обърнал се – нямало нищо.Тръгнал пак – чул подвикване от крехко гласче”Цигу-мигу, чекай ме” Обърнал се – нищо. Тръгнал-отново подвикване. Обърнал се – нищо. Така няколко пъти се спирал и се оглеждал. Доста се изплашил и зачудил какво става. Така и внуците му до днес коментират случката и дават свои обяснения-може да е някакво пиле или друго животинче. А една от дъщерите му даже допуска, че може да си е направо някаква малка маймунка, изпусната от цигани. До края на живота си дядото не намерил обяснение кой му е подвиквал.
Преданието разказва, че при една от чумните епидемии погинали всички жители на селото.Останал само един-единствен човек. Той носел пришити за дрехите си листчета от билката Бодлив залист, която предпазвала от болести, магии и уроки.Тези листенца го спасили от страшната чума. После в обезлюденото село се заселили 7 рода и Заноге се възродило.
Има и една поучителна случка, която се разказва от по-възрастните заножци с усмивка. Поуката е, че историите за закопани съкровища не трябва да се приемат много на сериозно. Та имало един човек, които много искал да намери съкровище.Чул за заровено имане в едни скали в местността Кукла.Отишъл да копае, но за зла беда една плоча се преобърнала и го притиснала.Сам не могъл да се измъкне и започнал да вика за помощ. Викал няколко часа.Чул го дядо Ангел, който си докарал овцете на паша по тези места. Отишъл до иманяра и го попитал ”Какво, намери ли нещо”, а той отвърнал”Ох, намерих, намерих”.Дядо Ангел му помогнал да излезе и после се посмели на случката.
Виолета Дичева
2014 г.