МЯУ СУШЕНИЧКА!

Нова година в Миланово (Осиково)

SurvachkaВАСИЛЬ /Василовден, Нова година/: Празникът е двоен, защото се празнува именния ден на хората с име Васил, Василка и подобни и се посреща Нова година.На този ден още след полунощ по къщите тръгват сурвакари – млади женени мъже и ергени. Направили са голяма сурвачка – дрянова пръчка, украсена с нагънати цветни хартиени ленти или други украшения и сурвакат всички в семейството за здраве с думите: ”Да сте живи, здрави и весели като нас, Сурва весела година, живи здрави до година, до година до амина”. Стопаните ги даряват с хляб, месо, плодове, пари. Като ходят по улиците, сурвакарите викат: ”Мяу сушеничка”. Това е знак, че трябва да им се даде сушено месо – сушеница. Именяците празнуват именния си ден като посрещат гости.

Към интернет страницата на село Миланово (Осиково)…

Posted in Етнография, Календари, Местни | Comments Off on МЯУ СУШЕНИЧКА!

КОЛЕДА в Миланово (Осиково)

КОЛЕДА: Коледа е един от най- светлите и обичани празници за всички християни, в т.ч.и за осиковци. Той съвпада с времето, когато всички полски работи са привършени и има достатъчно време за празнуване и веселби. На Мала коледа /Бъдни вечер, 24 декември/ жените месят обредни хлябове, на които изобразяват всичките обитатели в дома – хората и стоката. Вечерта се готвят и ядат само постни ястия – фасул, чорба с праз лук и сливи, варени сушени плодове, лютика от орехи, лютика от разварени сухи червени чушки и праз лук, баница със зеле или тиква и др. Преди вечеря се пали свещ и се кади яденето, стопанинът на дома целува хляба и го разделя на членовете на семейството. След вечеря синията не се вдига, за да се нагости и света Богородица. Прасето се коли преди Бъдни вечер, но не се яде.
1530435_686408291390232_128964432_nНа другия ден – Голема Коледа – жените са омесили и изпекли колачета. Рано сутринта по къщите минават момчета-коледарчета и благославят за здраве и берекет. Стопанката дава на коледарите колачета, орехи сушени плодове и пари, ако има.

 

 

Един от коледарите – водачът им – влиза вътре и със специална тояга бърка в жарта на огнището или печката и изрежда благословии за дома: ”Да се родят пиленца, шиленца, яренца, теленца” и т.н. На специална тояга, навърта, се нанизват колачета. Стопанката хвърля жито над главите на коледарите, а те благославят: ”Да са роди дека рало оди, дека оди и дека не оди”. Денят продължава с ходене на черква, готвене и ядене на хубава храна с месо, веселби с хора на гайда и тъпан.

(Коледни песни от Миланово)

Posted in Етнография, Календари, Местни, Фолклор | Comments Off on КОЛЕДА в Миланово (Осиково)

СТАРИ МЕСТНИ ГОЗБИ, ОТ МИЛАНОВО (ОСИКОВО)

научени от Надежда Николова Торбова

Topenitza

Орехова лютика (топеница)

 

 

 

Гъста (търкана) коприва:

Използва се изсушена коприва. В съда се сипва вода. Като заври водата, в съда се слага копривата, 3 – 4 супени лъжици олио и изсушен джоджен. След като ври 15 –20 минути, се слага разбито на каша брашно – царевично и пшенично. Количеството на брашното зависи от количеството на водата в съда и от гъстотата,  която искаме да получим. Ври 10 – 15 минути. Накрая се слагат орехови ядки, чесън и сирене по желание. Когато гозбата се прави от сурова коприва, се разбива с джуруляк, за да се получи хомогенна смес. Количеството на копривата е по преценка на готвачката.

Прочете повече →

Posted in Етнография, Местни | Comments Off on СТАРИ МЕСТНИ ГОЗБИ, ОТ МИЛАНОВО (ОСИКОВО)

Речник на диалектните думи и думите с диалектно произношение в с.Миланово (Осиковo)

А
аргàкье – аргати, ратаи, наемни работници за гледане на
животни и работа на нивите
адèт – навик, обичай
аргàсвам – боядисвам прежда, вълна с орехи и др.
арѝзвам – подарявам
аризмò – подарено на дъщеря след женитба
арбàль –  нещо износено, остаряло
ан – хан
амàн – омръзна ми

Прочете повече →

Posted in Диалекти, Местни | Comments Off on Речник на диалектните думи и думите с диалектно произношение в с.Миланово (Осиковo)

ЗАНОГЕ – ЗАПИСКИ ЗА ЕДНО СТАРОПЛАНИНСКО СЕЛО. ТОДОР ЛОЗАНОВ

/със съкращения/

 

ПРЕДГОВОР

Бедно високопланинско село и със стръмен и скалист терен е родното ми село Заноге. Принадлежало е към Искрецка, Врачанска, Софийска и Свогенска околия, а сега е в Софийска област. По данни от преброяването преди Втората световна война /до 1939 г./ Заноге е наброявало около 150  къщи и малко под 1000 жители. Обхваща мерата от устието на р.Пробойница, по р. Искър до местността Тодорица, по дерето на нашия поток до местността Бунища, по  потока, който  идва от с.Зимевица до пътя за с.Заселе, по южния склон на местността Папорица, включително местностите Лешкето, Фраговица, Шинов валог, водохващането за Зимевишката локва, р.Понор до Загъженски соват по линията Зимевишка кукла –Чуколови плочи / до гората/, над пътя Конярски рид-Менков рид до р. Пробойница и по течението й до р.Искър при гара Лакатник.

Прочете повече →

Posted in Етнография, История, Местни | Comments Off on ЗАНОГЕ – ЗАПИСКИ ЗА ЕДНО СТАРОПЛАНИНСКО СЕЛО. ТОДОР ЛОЗАНОВ

ЗА ИМЕНАТА НА НАШИТЕ СЕЛИЩА /ГУБИСЛАВ/. АНГЕЛ АСЕНОВ

От наличните досега исторически документи се стига до извода, че на територията на днешната Свогенска община, припокриваща се със Свогенския край, са съществували общо 43 селища. От тях три са изчезнали или са дали началото на други селища. Това са Бъзье, Гръчка лака и Тресковче. Меча поляна и Оградище са стари селища, но са заличени от списъка на населените места. Село Губислав се среща в турски документи до началото на XVII век (като самостоятелно селище) и след това съществува със с.Зимевица. Със самостоятелен статут е от 1939 г.

Нееднозначни са версиите за произхода на името на село Губислав. Преданието говори, че из дебрите на днешното село Губислав някой е загубил славата си. Кой е той ние не знаем. Село Губислав се споменава  в турски документи от 1453 г. Едно от преданията за последните сражения на българския цар Иван Шишман с турците гласи, че е станало някъде в Искърския пролом. Ако това е така, не означава ли, че и тук са водени сражения, в които българите са претърпели поражение и някой от военачалниците е загубил славата си?

Текстът е извадка от статията „За имената на нашите селища”, публикувана във вестник ”Искърски пролом” (гр.Своге), 2000 г.,бр.21,стр.4.

26.06.2013 г.
Виолета Дичева

Към интернет страницата на с.Губислав…

Posted in История, Местни | Comments Off on ЗА ИМЕНАТА НА НАШИТЕ СЕЛИЩА /ГУБИСЛАВ/. АНГЕЛ АСЕНОВ

ЗАНАЯТИТЕ В с.ОСИКОВО – МИЛАНОВО

Основните дейности на осиковци, с които осигурявали прехраната на семействата  си, са били главно земеделие и животновъдство. Упражняването на занаяти било допълнителна дейност. За особено развитие и постижения в занаятчийството в Осиково-Миланово не може да се говори. Няма изтъкнати представители, добили по-широка известност  в района. Занаятите се развивали и упражнявали в селището, за да задоволяват нуждите на местното население. Освен това хората, които ги упражнявали, със спечелените средства подпомагали издръжката на семействата си.
Прочете повече →

Posted in Занаяти, Местни | Comments Off on ЗАНАЯТИТЕ В с.ОСИКОВО – МИЛАНОВО

Село Губислав

gubislav-9Добре дошли в сайта, посветен на малкото планинско селце Губислав! Може би това е най-неочакваният сайт, защото  селцето  става все по-малко и може би не е  далеч  денят, когато неговите жители ще се броят  на пръстите на двете ръце.

Губи-Слав. Дали някой мил и скъп някому Слав  се е загубил тук и болката от загубата му е преминала през времето и е достигнала  до нас?
Прочете повече →

Posted in Местни | Comments Off on Село Губислав

КАТАСТРОФАТА. Спомени от Илия Жильов, село Миланово (Осиково)

На 12.08.1968 г., става най-голямата автобусна катастрофа на Балканите. Загиват 26 човека от селата Миланово и Дружево. За да може да погребат телата на загиналите от Миланово, се прави новото гробище в местност “Църквище”.

Katastrofata-01_12

Pri_Umata    Umata

 

 

Към интернет страницата на с. Миланово (Осиково)…

Posted in История, Местни | Comments Off on КАТАСТРОФАТА. Спомени от Илия Жильов, село Миланово (Осиково)

“Црънча – Пазарджишко. Минало и настояще” от Иван Гатев

Crancha-Ivan-GatevВ раздел Библиотека към историята на село Црънча беше добавена книгата на Иван Гатев, която представлява едно пълно и много добро краеведско изследване на селото. Древната му история (част 1, стр.33) и до по-новата история. В книгата ще откриете множество топоними, информация за родовете, населявали селото и още много любопитна информация.

Приятно четене ->

Posted in Етнография, Краезнание, Местни, Родове, Топонимия | Comments Off on “Црънча – Пазарджишко. Минало и настояще” от Иван Гатев