БАЩИНА ЗЕМЯ

Стари български родове са: Тилеви, Маркови или Симонови, Дякови, Черневи- от тях Драмови и Хрисчеви , Янкулови, Курекови, Черневи – от тях Кузманови и Гавазови, Николчеви, Шкепетарови, Нешеви, Костови, Керанини, Янакови , помнят се и  като  войнигани  Млеканови и Дамянови (Славови, Грозданови и Малинови).

Преселници в края на 18в. и началото на 19в.: Шопските, Поповите, от село с. Поповяне, Самоковско, Папазови (Кежови), Стоицови, от които са Величкови и Костадинови, Станкови, от които са Смиленови и Бирникови от Шипочене, Самоковско, Никленови от с. Лозен, Софийско, Сердарови, от които  са Топорови, Терзийски, Платнарови, от които са Гълъбови и Маджарови , идват от Дупница. Българи дошли от Македония: Арнаудови от с. Орешче, Дебърско, от тях са Мишеви, Караколеви, от които са Тасеви, Нолеви, от които са Чорбови и Раеви от Дебър, Кълвачеви от Магарево, Битолско, Митре Шарколията идва от Шаркьой, Битолско, Боянови са от Долно Драглище, Разложко, Гочеви и Колюстоянови (сега Колеви) също от  Македонския край, Кръстанови и Аврамови от Жребиччко , Узунови и Бъкличарови, от които са Цинцарови от Пещера. От Батак са Юрукови (или Рукови), Кавлакови, Миленкови (от тях са Апостолови) , Вълканови, които по- късно са Клисарови, Колунчеви- от тях са Лазарови, Благови и Петкови. От Панагюрище – Джолови (Добреви)

Из “ЦРЪНЧА  ПАЗАРДЖИШКО – МИНАЛО И РОДОСЛОВИЕ”, автор Иван Гатев.

Към интернет страницата на село Црънча…

В западна Вардарска Македония, в историкогеографската област Река, населяващо селата около град Дебър – Галичник, Гари, Лазарополе, Осой, Требище, Тресонче и др. живее старинното племе наречено мияци. Заради особеното си географско местоположение, мияците са изолирани от останалото население в околието и с вековете развиват уникална култура и бит.

За да направя това описание, ме провокира едно предаване по телевизията. Участниците в него не знаеха какво е девер, етърва, зълва, снаха и т.н. Съвременните млади хора не познават тези роднински връзки и  названия  на членовете на дадена фамилия. За това те нямат вина  – вината е у по-възрастните, които не са им ги обяснили. Грешки в названията на членовете на една фамилия чуваме и виждаме и в преводите на чужди филми на български език. Прочете повече →

Дружево е  едно от селищата, на което съдбата преди векове е отредила да обитава   склоновете на един от най-красивите дялове на Западна Стара планина, известен с географското наименование Козница планина. Прочете повече →

СЕЛО ГУБИСЛАВ

Ч А С Т  2

О П И С А Н И Е    Н А   С Е Л О    З  И  М  Е  В  И  Ц  А

Това село се намира в Западната част на Стара планина, на 12 км западно от гара Бов, а село Заселе е на 4 км. Разположено е в полите на връх Сърбеница в един въртоп, прорезан от множество малки изворчета, които образуват една рекичка, която се влива във Заногенската река под махала Църница. Последната прави лев приток на река Искър под гара Бов.Това село е на 1100 метра над морското равнище. Заселено е на това место  по сведение на стари хора от преди триста години. Първоначално жителите му били овчари, които летно време живеели по Балдуин / хълм/, Крива река,  Студена река , а зимно време са живеели в сегашното селище, което именували Зимовището, а от после преименували на Зимевица. По самото наречие на сегашните  жители се установява, че те са дошли от изток на река Искър, тъй като наречието им е източно. Изглежда, че са избегали от турците. Прочете повече →

Предаване на Ваня Манолова за тракийските българи с гост доц. Лизбет Любенова.

Към рубрика “Оцеляване”…

СЕЛО ГУБИСЛАВ

Ч А С Т    I

Д Е Т С Т В О Т О   М И   

Когато  за първи път се събудих, се намерих  в една колиба на две  глави / вилообразен  покрив/, покрита с шума и слама до земята и на средата огнище. В тая колиба бех заобиколен от следните лица: мама, тате, нана Маринко, нана Таки, кака Стоянка, кака Цана, кака Дица и кака Таса.

Помна, че ги запитах, откъде са ме взели и защо им  съм. Най-малката ми сестра Таса започна да ми разправя, че на тата не му е името „тата”, а така му викаме, защото ни е баща на всичките, а името му е Вучко.Така също на мама не е името ”мама”, а така й викаме, защото ни е майка на всичките, а името й е Младена. Каза ми също, че нана Маринко и нана Таки са ни братя, кака Цана и кака Дица са ни сестри, и че всички сме деца на мама и тата. Стоянка е съпруга на най-стария ни брат Маринко. Отпосле започна да дохожда още една наша сестра, Босилкя, женена за Геко Тодоров Клецов и довеждаше с нея момченце Миленко и след него пронесе едно момиченце Ана  и с него почина. Почина и Миленко. Прочете повече →

Допълнение към „Изворите,кладенците и чешмите в землището на с.Осиково-Миланово” на Ц. Динова

ЖИТОЛЮБ/ЖЪЛТИ ЛЮБ/ – карстов извор-водопад, определян още и като подземна река. Народният поет Иван Вазов го описва така: ”Долу до реката друга пещера, из която ручи една река.”/1897г./.  „В самото подножие на тая грамадна, непристъпна отвесна стена зее една пещера, из която изтича някакъв подземен поток и се влива в Искъра”/1920г./. Това е едно от от най -привлекателните и посещавани места в Искърското дефиле. С откриването на ж.п. линията десетки и стотици туристи и излетници от София и др.места се насочват към Аржишки камик /Лакатнишки скали/, за да се насладят на живописната и чиста природа. Особено очарование и колорит на района  след 30-те и 40-те год. на миналия век придават воденичките, които задвижват тежките си камъни и витла с водите на извора. Така идва и името на извора –Житолюб. Прочете повече →

В хилядолетната си история българите са запазили най-различни вярвания, обичаи, ритуали. През различните епохи са вярвали в различни божества, на които са се прекланяли, извършвали са различни ритуали в тяхна чест, молели са се за добро и закрила. Природните явления и стихиите са предизвиквали различни мисли, преживявания, вярвания, затова към тях се отнасяли с особено внимание. Християнството не е заличило езическите вярвания и обичаи, напротив, в много случаи нагаждало календара си към езическия календар. Прочете повече →

Патриархът на българската литература Иван Вазов черпи вдъхновение за необятното си творчество от историята и съвремието на България  и от прекрасната й природа. През целия си живот той обикаля страната, катери се по планините, посещава манастири, селища и всички достъпни забележителности. Вазов е посещавал Лакатник четири пъти, обикновено с приятели. Бил е на разходка из скалите, влизал е в пещерата Темната дупка, ходил е до селото Лакатник. Винаги е наемал местни водачи, но явно никой от тях не му е обяснил, че скалите са на територията на друго селище.  И така народният поет поставя началото на едно объркване в наименованието на тази атрактивна природна даденост. Вазов е един от първите пътници по новооткритата ж п линия през Искърското дефиле – по маршрута София-Роман—през март 1897 г. Той е поразен от красивите гледки, които се откриват пред смаяните му очи. Води си пътни бележки, като не пести суперлативите за неизвестните досега местности. Възторжените си впечатления публикува в пътеписа ”Искърски пролом”-във вестник „Мир”, година III, бр.372 от 6.IV.1897 г. Пояснява, че пътеписа представлява „Пътни бележки по линията София-Роман”. Прочете повече →