БАЩИНА ЗЕМЯ

Болград 31. Маиа.

И малките деца са почнале да говорат за възстанието във България. “Българете възстанаха и вдигнаха оружието си противо турците, казват тие невинни дечица, и България скоро ще бъде свободна”. Тая същата песен ни пее и европейската жирналистика. Преди един месец, т.е. когато избухна възстанието в Татар-Пазарджик, то еввропейските вестници почнаха да пророкуват различно за това възстание. Едни казваха, че ако това възстание успее да са одържи не повече от един месец, то ще земе големи размери и ще са усили, а други пък пеяха друга песен и с това ни разказваха, че възстанието щяло да бъде твърде скоро задушено и българете щеле да си останат роби и за напред. При сичкото това чафутският в. “Neue Freie Presse” са напинаше из сичките си жили да разсказва на светът, че във България било уничтожено. Когато е така, то ние ще да отговорим на сичките така. Възстанието във България само тогава може да го уничтожи турското правителство, когато това честито правителство остави българските предели и се пресели в Азия. Другояче са неможе, защото това възстание ще са умножава и усилва от минута на минута. Прочете повече →

Болград, 24. Маия.

Мир и тишина гласи почти сичката европейска журналистика. Мирът и тишината искат да поддържат европейските дипломатически кабинети. А справедлива Австрия се постоянствова на своето допотопно “разделяй и владей”. Турция, която е вече кангренясала рана, то тя е в състояние да зарази почти сичко, което е близо до нея. Тая гибелна държава се поддържала още от своята любима посестрима, която също така е заразена от тая неизлечима болест.
——-
Балканският полуостров е запален от четирите краища и гори така силно щото той ще бъде в състояние да погълне тоя тиранин, който със своето невежество владя 15 милиона христиени. Българете, босанците и херцеговците проливат юнашки своята кръв и искат своята независима свобода,  която техните прадеди изгубиха със своето несъгласие и гордост!

Български известия.
-Пишат ни  из Пловдив, че възстанниците, които са намират около селото Ветрен напрвиле едно твърде замечателно сражение с турските войски, които предвождал Хасан-паша. Възстанниците през денят като се сражавале, то тие отстъпвале постоянно и давале знак, че са готови да бягат. Но когато се мръкнало, турските войски са разположиле и като турци поразпуснале са, а възстанниците ги нападат нечаянно и ги разбиват съвършенно. Насмалко и Хасан-паша щял да падне в плен, ако  той не би сполучил да се качи на конят си и да избяга. Прочете повече →

Разград се оформя като малък град след 1450 г. През годините на османското владичество градът сменя често своя статут – нахия, кааза, вилает, санджак. Градът е страдал от редица бедствия – чума, опожарявания, наводнения. През 1640 г. Петър Богдан Бакшев пише, че в града е имало 150 къщи с 800 човека православни с две дървени църкви, 10 католици от Дубровник, около 1700 къщи със 7000 с турско население. Градът бил без крепостни стени. Основна в града е била Ибрахим-пашовата джамия със едно симетрично минаре, харем, шадраван, едно медресе, читалня, първоначално училище и един хамам. Тази джамия започва да се строи през 1530 г. и довършена 1614 или 1616 г.

Прочете повече →

Български известия.

-Из Цариград пишат, че турското правителство издало една прокламация към българите, с която ги молило да не възстават.
-Из Рагуза пишат, че една чета до 2000 бошняшки възстанници са отделила от другите и потеглила по върховете на планината между Сърбия и Черна гора за да са съединят наедно с българските възстанници.
-Из Русчук ни пишат, че жителите на Раховица тръгнале сичките купом към Търново. Против е изпратен Миралаи-бей с жандарми да ги преследва.
-Из Русчук пишат до “Telegraphulu” че българските възстанници биле окръжени от турците през ноща на 8 против 9 Маия, но възстанниците мъжествено излегли с помоща на бурното време и като биле спомогнате от една българска чета, която предвождал Никола Кабакчиев от Търново, който нападнал на турците от отзад. Въстаниците излезли през саборената още през денът стена от турците. Бойят станал с голямо кръвопроливане и много ранени турци са занесоха в Търново, между които и един колонел. Прочете повече →

Български известия.
“- Пишат ни из Русчук от 2 Маия, че възстанието във България приемало твърде големи размери. Между Татар-Пазарджик и Панагюрище станало едно сериозно сбивание между турските войски и българските възстанници, което траяло около 4 часа. От възстанниците паднале повече от 100 мъртви, а от турците имало около 300.
– Се от същият град ни съобщават, че две турски села си предале доброволно оружието на възстанниците само и само да ги не безспокоят, т.е. възстанниците без да нападнат на казаните села, нито пък са мислиле да нападнат, ако само турците не станат противо възстаналите българе да ги преследват.
– Пишат ни из Търново, че тамошните турци до такава степен станале мирни, щото ни един човек на този свят не би помислил, че тие са се първите. Разказват, че възстанниците, които обикалят ближните гори имале на число повече от 8000 души. Тие затвориле пътища и не пропущат да премине ни една жива душа за да нямат съобщения с другите градища. още никакви сбивания не са станале, защото и турската войска не отивала да ги преследва. (А другите градища имат ли още намерение да са прозяват или да чакат да настане зима. сега е времето, а не като паднат листето по горите. Това неще молитва, а пушка, нож и повече нещо. р.). Прочете повече →

Във връзка с честването на годишнина от избухване на априлското въстание ще ви предложим преглед на вестник “Български глас” и неговите издания в периода от 01.05. до 18.09.1876 г. Представяме ви броевете от 01.05. до 25.05., като тук трябва да се отбележи, че новините от избухналото въстание във България достигат до Болград, Румъния със закъснение, поради нарушените пощенски доставки и прекъснатите телеграфни комуникации от самите въстаници. В разглежданият брой ще ви запознаем с първите новини достигнали до издателите в Болград. Брой 3 от 01.05. предава новините достигнали отвъд Дунава от края на месец април, както и дава преглед на международния печат и отгласа в него за въстанието на българите.
Приятно четене!

Български известия.
“Когато вестника беше под печат приехме следующите известия от достоверни източници от Свищов: в България народът възстана;  в Пловдив, в Татар-Пазарджик, в  Сливен, в Ямбол, в Солун, Търново, Габрово, Лом-Паланка, Вратца, Ловеч, Плевен, Севлиево, Захара, Казанлък, и в Панагюрише. Там е станало зачало на революцията от Каймакаменът, когото възстаниците набиле на кол. В Пловдив станало страшно кръвопролитие. Железните пътища прекъснати; телеграфът скъсан и до сега са паднале повече от 5000 турци.” Прочете повече →

В средата на V в. (447 г.) Абритус страда и от хунските нашествия. Тогава във Византия е на власт Теодосий II. Начело на хуните по това време е Атила, Бичът Божи, след като убива брат си Бледа през 444 г. Абритус става жертва на голямото хунско нашествие от 447 г., когато хуните стигат чак до Термопилите. Нападения над Абритус е имало и в края на управлението на Зенон (474 – 491). Последно укрепване на Абритус се прави при Юстиниан I (527 – 565). По време на унищожението на Абритус от аварите около 586 г. на власт в Византия е император Маврикий (582 – 601). Върху развалините на Абритус е издигната ранна средновековна крепост, съществувала от средата на IX (според други сведения от VII – VIII в.) до средата на XI в. В него е имало трикорабна апсидна църква (поне досега разкрита).

Прочете повече →

Изображението показва южните части на Миланово: Аржишкио камик, Турия, Мраморскио камик, части от махала Мрамор, Могилата, махала Гувна, Аржища, Припор, както Шаварец и Русинов дел.

Към интернет страницата на с.Миланово (Осиково)…

ДЕН НА ДОБРОВОЛЕН ТРУД ЗА ОТЛИВАНЕ ОСНОВИТЕ  НА ПОДПОРНА СТЕНА ЗА ОВЛАДЯВАНЕ СВЛАЧИЩЕТО И ПОЧИСТВАНЕ НА  РАЙОНА НА ПАРАКЛИСА на 20.04.2013 г.от 09.00 часа!

Желателно е участниците да са с работно облекло и да си носят инструменти за работо !

За включилите се са осигурени храна и напитки!

За справки:0898/447783

Към интернет страницата на с.Црънча, Пазарджишка област…

Данни за селище на територията на съвременен Разград има още от времето на античните цивилизации. Абритус (на латински Abrittus – откъснат, стръмен) е антично римско селище (от II-ри до VI век вече е град) в днешна Североизточна България. Останките на селището се намират в местността „Хисарлъка“ на около 3 км от центъра на днешен Разград. Късноантичният Абритус е построен върху неизвестно по име тракийско селище от IV – V в. пр. Хр. Намерени са глинени съдове, няколко бронзови монети от Филип II (356 – 336 г. пр. Хр.) и Александър III Велики, като и от Севт III(330 – 300 г. пр. Хр.), една бронзова монета от Одесос (III – II в. пр. Хр.). През 1953 г. се открива посветителен надпис на старогръцки с вторична употреба за настилка на трикорабната базилика в западната част на крепостта. Датиран е от 20 – те г. на I в. Направен от стратега, който е управлявал последователно трите тракийски стратегии (области) Анхиалос, Селетика и Рюзика, по времето на тракийския цар Реметалк II(ок. 19 – 26 г. сл. Хр.). Възможно е тракийското селище “под”Абритус да било център на стратегията Рюзика със стратег по това време Аполониос – син наЕптаикент.

Прочете повече →