“Представянето на книгата “От началото към вечността” се превърна в дълбоко емоционален и смислен празник за родолюбивите жители на село Миланово. Потребността да обичаш родното си село, да знаеш и уважаваш неговото минало,да почиташ паметта и страданията на предците си, да си съпричастен с неговото настояще и да носиш надежда за бъдещето му-това бяха размислите, които с вълнение споделяха присъстващите. Автор – Цветана Динова, илюстрации – Николай Цинцарски, корица-Неда Василева . Приходите от продажбата на книгата ще бъдат за ремонт на старата черква на Миланово-“Рождество на Пресвета Богородица”.
Виолета Дичева
Изселване на турците и завръщане на българите в с.Мадара.
След Освобождението на България от османско владичество за поледен път се променя етническият облик на Мадара. Процесът на българизиране бил значително по-бавен и продължителен в сравнение с други селища в страната и това има своите обяснения. Турците в Централна и Западна България, където се водели активни бойни действия по време на Руско-турската война (1877-1878 г.), масово напускат селищата и се оттеглят на юг към източна Тракия и Мала Азия заедно с турската армия. По същото време в Североизточна България съществувало относително спокойствие. Турската армия намираща се в стратегическия четириъгълник Шумен-Русе-Силистра-Варна, осигурява закрила на мирното мюсюлманско население, което остава по родните си места до Берлинския конгрес през м.юли1878 г., който гарантира правата на турците, останали да живеят на българска територия. През същото време много турски бежански семейства (над 230 000 души) се установяват в селата около Шумен, в това число и в Мадара.
При първото преброяване на населението в Княжество България през 1880 г. за Мадара са посочени 96 къщи, в които живеят 550 души – 530 турци, 24 цигани и един българин.Предполагаме, че посочените цигани са живели в селото преди Освобождението, но не са отбелязани в съществуващите турски документи поради факта, че са били мюсюлмани, а както е известно, населението в империята се определяло не по етническа, а по религиозна принадлежност и в случая всички мохамедани, в това число и циганите се броят за турци.
Етнографът Васил Маринов в краеведското си изследване на селищата в Плисковското поле посочва, че през последните години на османското владичество между турците в Мадара се заселил Ради Колев от съседното село Кюлевча, който там имал собствена кошара за овце. По това време като овчари в селото били наети тримата братя Калдочеви – Петко, Марин и Кольо от същото село. Според него и дядо Динньо от Тревненските села е дошъл и преди Освобождението. (Става ясно, че тези сведения не съвпадат с данните от първото преброяване на населението в Мадара през 1880 г.)
Posted in Uncategorized
Comments Off on Изселване на турците и завръщане на българите в с.Мадара.
ИЗБРАНИ ТРЪНСКИ ПЕСНИ, ЗАПИСАНИ ОТ ЛЕВОРЕЧКИТЕ ЖЕНИ /от книгата”Лева река-от древността до днес” на поета Иван Карадачки/
ОГРЯЛА Е МЕСЕЧИНА
Огряла е месечина
Дона мома Дона, добра е Дона
Изпод облак оро гледа.
Дона мома Дона, добра е Дона,
Чио оро най-убаво?
Дона мома Дона, добра е Дона
Моминото най-убаво.
Дона, мома Дона,добра е Дона,
Невестино-най-шарено.
Дона, мома Дона, добра е Дона,
Момковото подредено
Дона, мома Дона, добра е Дона
Първи фолклорен събор на 29 юни 2013 г.
Мадара – уникален символ, зареждащ с духовност съвременните европейци.
5 години от обявяването на Мадарският конник за Глобален символ на България.
I. ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБОРА:
Фолклорния събор е съвместна инициатива на Община Шумен, Кметство Мадара, НЧ”Просвета-1908″ с. Мадара и НИАР Мадара.
Събора се провежда с подкрепата на Община Шумен и финансира по проект от Общински фонд Култура гр. Шумен.
Целите на събора са инструментални групи и състави, танцови формации, вокални групи, групи за автентичен фолклор да покажат най-добрите постижения в областта на българския фолклор и неговите разнообразни проявления – песни , танци, инструментални изпълнения и други, представени от различни формации към читалищата в България. Събитието ще даде възможност на участниците да съчетаят творческите си изяви с кратък отдих и културен туризъм. Те ще имат възможност да опознаят природните красоти и забележителности на НИАР Мадара, за да отнесат в сърцата си частица от България.
Прочети повече ->
Posted in Uncategorized
Comments Off on Първи фолклорен събор на 29 юни 2013 г.
Небе на земята
Из самотиите на Стара планина Искъра е сътворил цяла поема. Не друг, а Вазов пише за нея в пътеписа си “Искърския пролом”. Това е поема от дивни пейзажи, хубави и тайнствени долини, скалисти въртоломни стени.
Боже, колко красота, колко чар за очите и душата, колко свежест и красота! Сякаш тази природа вчера е създадена от Твореца, а тя е от хиляди и хиляди години. И един ден, днешният, в който Искърският пролом е сън и реалност, но и нова среща. Той е небе и земя…….
Едно кътче от Бащината ни земя, за което едно младо момиче, една чиста и необременена душа ни споделя:
“Обичам родното си място, защото е мое, защото е родно. Обичам го със всяка една птичка, със всяко едно листо на дървото, със всяка една прашинка. Обичам го, защото тук съм родена и тук е всичко, което за мен е скъпо.”
“Небе на земята”, един филм на Ваня Манолова и Марин Градинаров, за Искъра и хората му.
Още материали от Ваня Манолова, можете да видите в раздел “Оцеляване”…… ->
Posted in Рубрика на Ваня Манолова
Comments Off on Небе на земята
Обезбългаряване на Мадара.
Завладяване от турците, асимилация и етническо прочистване на българите от Мадара.
Мадара е завладяна от турците през 1388 г. Завоевателите прогонили свещениците, разрушили църквите и опожарили манастирския комплекс. Всичко това извършили, за да унищожат християнската вяра у местното население и да наложат своята мохамеданска религия.
През XV-XVI век селището попада във фокуса на важни политически събития, от които много пострадало:
-размирици и борба за султанската власт 1402-1412 г.
-въстания на бедното население под ръководството на шейх Бедредин 1415-1416 г.
-завладяване на крепостта и селището от европейските кръстоносци, начело с Владислав Ягело – Варненчик и Януш Хунияди 1444 г.
След нанесените удари и разорения Крепостта и селището под скалите били изоставени. Едни от жителите се преместили на 1000 м. западно от скалите в съвременното село Мадара. Други се преселили в съседни селища, а трети емигрирали извън България, главно в Русия. Прочете повече
БОТЕВАТА ЧЕТА ОТ КАМАРАТА И ЙОЛКОВИЦА ДО РАШОВ ДОЛ И с.ЗВЕРИНО
Откъсът от книгата на Хр. Конов “Ботевата чета от Камарата до Рашов дол и с. Зверино” проследява пребиваването на трима Ботеви четници в с.Осиково /днешно Миланово/. Жителите на селото укриват, хранят и обличат младите, двадесетгодишни герои,тръгнали да освобождават България. Но се намира предател…
Войните
Откъс от книгата „Село Лева река-от древността до днес” на поета Иван Карадачки
„В преписка от Бусинското евенгелие е запечатано свидетелство за един от най-тежките периоди в историята на българите от Трънския край-кърджалийските времена. В края на 18-и и началото на 19-и век ордите на Кара Феиз и сина му Али своеволничат над трудолюбивото и мирно население, неограничавани от никого. Жителите на Трънските села са подложени на нападения,църквите и манастирите са разрушавани, момите-обезчестявани. Какви дълбоки следи са оставили кърджалийските времена, личи в трогателната народна песен:
Не бой се Радо моме, от Кърджалий!
Баща ти има Радо моме сиви волове-
Волове дава Радо моме, тебе не дава. Прочете повече
Стари родове /староселци/ в с.Горановци, Кюстендилска област
Още от турско време до 1912 година според старателни проучвания на потомци в селото за стари родове/староселци/ се смятат Велковци,Сърбинови,Чукинци,Шилипарци,Радоинци,Пашите,Постолови,Пимпериите.Така твърди и Йордан Захариев в книгата си “Кюстендилската котловина”,черпил сведения от стари хора през 1955-1960 година.Пак според Захариев заселените се разпределят по произход така:от Краище-Радиеви,принадлежал на богат турчин и служил за кръчма.Кортенски-от с.Долни Кортен.Филиповци,от с.Божица,Босилеградско,Васеви-от неизвестно село в Краище.От Македония са дошли Джокевци,Костурски-от костурско,Арнаудовци-от Дебър. Има придошли единично и от други места:Коджабашиите-от с. Горбило,Македония,Мутафчиеви-от с.Ломница,Кюстендилско.Сведенията са откъслечни и неизчерпателни-броят на заселниците е бил много по-голям.
Семействата отглеждали по 4-5 деца и в резултата през 1880 година,когато се извършва първото преброяване,в Горановци живеят 666 човека. После броят им постоянно нараства-през 1887 г. той е 795,1892-836,1900-1015,1905-1111.
Според Йордан Захариев населението в селото е обособено в родове.Те са към 58 и на повечето от тях е направено родословно дърво. Сведенията са обобщени от Борислав Кръстовски и съавторите на “Горановци-минало и настояще”и публикувани от Ваня Манолова,негова племеница-наследници на Кръстовския род, дошъл от махалата Радован над с.Горановци
Към интернет страницата на с.Горановци, Кюстендилска област…
Образованието в с.Миланово (Осиково)
За съществуване на училище в с. Осиково намираме данни в “Историческо описание на с.Осиково, Врачанско” с автори Димитър Симеонов Рагьов, Васил Павлов Кьонин и Тодор Горанов Асански от 1927 год. В него се казва: “Училище е имало при черквата, вероятно построено в началото на 19 в., а в последствие е имало училище в частни къщи. Първи учители в селото преди Освобождението са следните: Жуни от Софийските села, Лозан, който не се знае от къде е, местен учител Гьонко Петков Ханджийски, поп Антонов от Враца и Димитър Марков Терзийски от Дупни връх. Характерно е, че по това време обучението на учениците е ставало скрито от турската власт, като е казвало на учениците с излизането от училището да се пръскат бърже на различни страни, за да не забележи турската власт, понеже горили училища, където узнавали, че има такива.” Прочете повече
Posted in Местни, Образование
Comments Off on Образованието в с.Миланово (Осиково)